КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите - киномани, любовта си към киното.
Филмът “Менюто” на Марк Майлъд ни представя група на пръв поглед случайни хора, които са платили огромна сума пари, за да гостуват в ресторанта на прочутия шеф готвач Джулиян Слоуик. Действието се развива на частен остров, където шеф готвачът и екипа му живеят и посрещат гости. Сценарият е дело на Сет Райс и Уил Трейси и определено приковава вниманието на зрителя. Чрез черен хумор, ирония, абсурд и привкус на трилър, “Менюто” държи зрителя в непрекъсната готовност за сюжетна кулминация. Такава всъщност не идва, или поне не по начина, по който сме очаквали. Но дори това е със замисъл, метафорично, като кара и гледащия да попадне в опасния сюреален свят на фалша и позата, който филмът осмива. Кара ни да останем гладни за още, точно по начина, по който “Менюто” ни представя група от хора заслепени от своя глад за пари, слава, любов, признание….
“Triangle of Sadness” в буквален превод – “Триъгълник на тъгата”, преведен в България като “Идиотският триъгълник” е носителят на “Златна палма” от тазгодишните филмови награди в Кан. Ще ми простите, но в тази статия ще използвам превода “Триъгълник на тъгата”, тъй като ми харесва значението на израза във филма – триъгълникът на тъгата е пространството, което се образува между крайчетата на двете ти вежди и челото. Това е последният шедьовър на Рубен Йостлунд, който стои и зад успешния “Квадратът” (неслучайна е референцията с геометрични форми). Във филма участват Уди Харълсън, Чарлби Дийн, Доли де Леон, Харис Дикинсън, Златко Бурич и други. Йостлунд е един от най-интересните режисьори на нашето време не само заради сатиричния привкус на филмите му или фокусът върху осмиването на обществото ни, но и заради типично скандинавската класа и стил в неговото кино.
“Не се тревожи, скъпа” е филм на Оливия Уайлд, която заема и една от главните роли във втория си режисьорски успех. Действието се развива в утопичното селище “Победа”. А то е сякаш извадено от 50-те години, не само заради красивите еднакви къщи, или локацията, но и заради ценностите и начина на живот в него. В “Победа” мъжете работят върху строго секретен проект, а жените им се наслаждават на облагите на затворения комплекс и се грижат за дома си. Единственото условие за пребиваване в това на пръв поглед идеално място е чисто и просто да не излизаш от него.
Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
КиноСпирка 