“Шекспир като улично куче” е най-новият филм на Валери Йорданов, като той е и режисьор, и сценарист на лентата. Историята в този филм приковава вниманието на зрителя още в самото начало. Раказва се за живота на едно 17-годишно момче, което има два таланта – театър и бокс. Но израства в среда, в която уличният бой му е по-често необходим отколкото актьорското майсторство. Данко (Шеки; от Шекспир) е цар на улицата, на която живее, бие се, заплашва, но има отличен успех по литература. Може да запамети всеки текст мигновено от един прочит. Грижи се за болната си баба, докато ѝ рецитира Шекспир, защото само така я примамва да яде. Всъщност изглежда така сякаш съчетава умело тези два различни свята, докато не му се налага да направи избор, за да спаси най-близкия си човек.

След като първият филм “Аватар” излезе през 2009-та година, си спомням, че три дни не можех да осъзная що за нещо съм гледала. Тогава визуалните и специални ефекти на филма, историята, актьорската игра в един измислен свят – всички тези неща бяха революционни и впечатляващи. В днешни времена, 13 години по-късно, втората част на “Аватар” не е първият, нито последният филм, който зашеметява с компютърно създадени красоти. Разбира се, те изобщо не са за подценяване, светът на планетата Пандора е отново спиращ дъха, приказен и неузнаваем. Но в тази втора част, Джеймс Камерън е наблегнал на една привидно семпла, но силна история, която има за цел да ни върне към най-близките ни, първични ценности и да ни накара да се замислим.

Най-празничният и уютен месец е тук! А с него и филмите, за които ще ви разкажа повече през декември! 🎬🎄

“Triangle of Sadness” в буквален превод – “Триъгълник на тъгата”, преведен в България като “Идиотският триъгълник” е носителят на “Златна палма” от тазгодишните филмови награди в Кан. Ще ми простите, но в тази статия ще използвам превода “Триъгълник на тъгата”, тъй като ми харесва значението на израза във филма – триъгълникът на тъгата е пространството, което се образува между крайчетата на двете ти вежди и челото. Това е последният шедьовър на Рубен Йостлунд, който стои и зад успешния “Квадратът” (неслучайна е референцията с геометрични форми). Във филма участват Уди Харълсън, Чарлби Дийн, Доли де Леон, Харис Дикинсън, Златко Бурич и други. Йостлунд е един от най-интересните режисьори на нашето време не само заради сатиричния привкус на филмите му или фокусът върху осмиването на обществото ни, но и заради типично скандинавската класа и стил в неговото кино.