Тед Ласо – или позитивизмът, който ще спаси света

Прекарвам си чудесно лято. И за тези, за които 27-ми август вече не е лято – объркали сте се, все още отказвам да приема, че сезонът свършва, а и съм върл привърженик на тезата, че лятото продължава, докато няма повече от 5 дни с лошо време. Което означава, че може да приключи и октомври. Като всеки нормален човек обаче през последния месец не съм отваряла лаптопа си, телефонът вадя само, за да го гледам безцелно, а основните ми грижи са какво ще ядем за вечеря и колко крачки съм направила днес. Но както и да е, няма да ви занимавам със злободневните причини, поради които реших да си пусна сериала “Тед Ласо”, няма да ви разказвам за вечерта, в която времето беше лошо, а на мен ми доскуча и реших да отворя Apple TV и да разгледам сериалите, след като видях смешен рийл в инстаграм със самия Тед. И няма да споделям, че се сетих как този сериал ми е бил препоръчван от години, но все не съм намирала време да го гледам. Е, пуснах си го и изгледах целия първи сезон за два дни.

За какво всъщност става дума в “Тед Ласо”? Тед Ласо е треньор по американски футбол в Уичита, Канзас, който е избран за новия мениджър и треньор на футболен клуб Ричмънд в Лондон, след като отборът, който тренира в Канзас печели някаква незначителна купа. Никак не е изненадващо, когато той е посрещнат в Лондон, като най-мразения треньор, преди изобщо да се срещне с отбора си от футболисти… които също нямат никакво доверие в него. Може би защото не знае нищо за играта, включително и че класическия футбол се играе 90 минути с две полувремета. И защото английските футболни фенове са едни от най-яростните на света, повярвайте ми, работила съм на Уембли.

Интересното е, че образът е създаден от актьора Джейсън Судейкис за реклама, циркулирала по американската телевизия NBC през 2013, за да промотира отразяването им на Английската висша лига. Години по-късно тогавашната му приятелка – актрисата и режисьор Оливия Уайлд, му предлага да се върне към този персонаж, докато Джейсън е в торнадо от творческа криза. Той създава екип, започва да пише сценария и става част от продуцентския екип на сериала. В последствие изиграва и главната роля. И така се ражда един от най-оригиналните сериали на нашето време (според мен). И един от най не натоварващите. Защото силата на Тед Ласо (и сериала, и персонажа) е, че той е неописуемо позитивен, отворен, добър, прощаващ и весел човек, чието щастие не може да бъде разклатено, дори когато разбира, че е избран за новия треньор на Ричмънд, само защото собственичката на отбора иска да отмъсти на бившия си съпруг за изневерите му, като съсипе любимия му футболен клуб. Обещавам, че това не е издаване на сюжета, защото го разбирате още в първите минути на сериала. А и вие самите, като зрители, много бързо ще простите на Хана Уадингам – невероятната актриса, която влиза в ролята на Ребека Уелтън – жена с много недостатъци, която те обезоръжава с усмивката си и с това, че виждаш безкрайната топлина зад ледената ѝ същност. Може би това е една от най-многопластовите героини, които съм гледала през последните години в сериал. Ребека Уелтън е много реалистичен, неподправен и не перфектен персонаж. Това важи и за всички останали, които циркулират около Ласо и отбора.

Идеята на “Тед Ласо” работи толкова добре, защото те кара да осъзнаеш, че имаш ежедневен избор в това как да приемаш живота около себе си. Имаш избор дали да се ядосваш на глупости в работа или да се сърдиш, че си изпуснал автобуса сутрин, или си попаднал в задръстване, или денят ти е крив, или имаш сериозни проблеми в брака си, или цяла Англия крещи от скамейките, скандирайки нецензурни думи по твой адрес, защото никой не вярва, че някакъв случаен американец от Канзас може да тренира така обичания отбор със заклета немалка фен база – Ричмънд. Тед прави избор сутрин след сутрин да отива на работа с усмивка, да вярва безрезервно на човека отсреща, дори той да го лъже в очите, и да очаква най-доброто от него, а когато не го получава, той може да бъде най-добрият ти приятел, най-мъдрия съветник и рамо, на което да поплачеш. И всички около него постепенно са тотално обезоръжени от добрината и чистотата на сърцето на този човек. Епизод след епизод осъзнаваш, че животът ти би бил много по-лесен, ако притежаваш вижданията за света на Тед Ласо. Казах, че това е сериал, който не натоварва, но това не значи, че не си поплаках на няколко епизода. Хората го харесват и е успешен, защото историите в него са истинските ситуации от живота, и защото не е претенциозен в нито една секунда и не си позволява да мами зрителя. Под ‘измама” имам предвид, че нещата са точно така, както седят. Още в първата сцена виждаш, че “повърхностната блондинка” (Кийли Джоунс, в ролята влиза Джуно Темпъл) не е повърхностна, всъщност е много умна и забавна. Не чакаме цял сезон Ребека Уелтън, собственичката на отбора, да признае грешката си пред Тед Ласо и да му сподели, че го е наела за собствени цели. Отива, казва му и сюжетът продължава напред. Не крещиш към екрана на някого да се раздели с партньора си – разделят се, не се молиш да се събере с човека, с когото има невероятна химия – събират се. Персонажите правят грешки, поемат отговорност за тях, променят се – понякога към лошо, понякога към добро – и всичко това се сработва като добре смазана машина, защото отразява без никакви лъжи, точно като огледало, реалния истински живот.

Ако се чувствате зле, заради очевидно наближаващия край на лятото или сте затънали в сиво монотонно ежедневие, от което си мислите, че няма измъкване, или просто се чудите какво да гледате и търсите нещо, което не е ангажиращо или емоционално сриващо – то “Тед Ласо” е перфектният сериал за вас. А и дори да не преживявате всички гореизброени неща – пак е перфектният сериал за вас. Честно казано, осъзнах, че съм забравила какво значи съзнателно да избираш да бъдеш в добро настроение всеки ден. Или съзнателно да направиш усилия да не се изнервиш в нелепа ситуация. Или дори да го направиш, да си простиш и да продължиш напред без особено много да го мислиш. Този сериал действа по този начин – кара те да търсиш повод да си позитивен. Самият Джейсън Судейкис е споделял в интервю, че част от причините да напише Тед Ласо като непоправимо положителен човек е, че светът на 2020-та (когато сериалът излиза за първи път) е бил такъв на крайности, на хора, които не могат да се разберат или да намерят общ език. Сега, 6 години по-късно, когато аз го гледам, светът е още повече такъв. Което означава, че може би недостатъчно хора са гледали “Тед Ласо”.