КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите - киномани, любовта си към киното.
“Triangle of Sadness” в буквален превод – “Триъгълник на тъгата”, преведен в България като “Идиотският триъгълник” е носителят на “Златна палма” от тазгодишните филмови награди в Кан. Ще ми простите, но в тази статия ще използвам превода “Триъгълник на тъгата”, тъй като ми харесва значението на израза във филма – триъгълникът на тъгата е пространството, което се образува между крайчетата на двете ти вежди и челото. Това е последният шедьовър на Рубен Йостлунд, който стои и зад успешния “Квадратът” (неслучайна е референцията с геометрични форми). Във филма участват Уди Харълсън, Чарлби Дийн, Доли де Леон, Харис Дикинсън, Златко Бурич и други. Йостлунд е един от най-интересните режисьори на нашето време не само заради сатиричния привкус на филмите му или фокусът върху осмиването на обществото ни, но и заради типично скандинавската класа и стил в неговото кино.
“Не се тревожи, скъпа” е филм на Оливия Уайлд, която заема и една от главните роли във втория си режисьорски успех. Действието се развива в утопичното селище “Победа”. А то е сякаш извадено от 50-те години, не само заради красивите еднакви къщи, или локацията, но и заради ценностите и начина на живот в него. В “Победа” мъжете работят върху строго секретен проект, а жените им се наслаждават на облагите на затворения комплекс и се грижат за дома си. Единственото условие за пребиваване в това на пръв поглед идеално място е чисто и просто да не излизаш от него.
Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.
“Рибена кост” е филм на световно ниво, който не можете да пропуснете. Режисурата е дело на Драгомир Шолев, който деликатно ненатрапчиво ни показва комичността на българската администрация и абсурда, който се завихря около намирането на един мъртъв делфин на плажа. Брилянтната операторска работа на Ненад Бoроевич ни навигира нежно през понякога тъжните, понякога светли човешки съдби, сблъскали се с ключовия делфин. Музиката допълва идеално балканския комизъм на филма с непоправим дух и е дело на Никола Груев – Kottarashky.
След като цяло лято нашите приятели от Кинематограф.БГ предоставяха на зрителите безброй възможности да се насладят на късометражни филми навън, в прекрасна лятна атмосфера, сега са постигнали друга своя страхотна цел! През септември беше тазгодишното издание на любимия Toronto Film Festival. По този повод Кинематограф.БГ дават достъп до нови 15 филма от фестивала – прекрасна селекция на най-доброто късо кино през последните години от събитието. С тях колекцията им от качествени филми от Торонто фестивала става още по-богата – цели 38, сред които американски, канадски, мексикански и европейски. Всъщност, това е само малка част от безбройните качествени късометражни ленти, до които зрителите имат достъп, благодарение на Кинематограф.БГ. Те работят безспирно за популяризирането и разпространението на късо кино в България.
Въпреки, че вие можете да се насладите на хубавите филми тук: https://kinematograf.bg, ще ви разкажа малко повече за тези, които ме грабнаха най-силно!
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.