“Блок” е нов, невероятен и различен филм на режисьора Тодор Мацанов. Екипът е звезден и обещаващ. Във филма има 15 основни персонажа, като никой от тях не е главен или второстепенен – всеки преживява своята история наравно с другите. Което всъщност прави филма много грабващ вниманието. В него участват: Димитър Николов, Катрин Василева, Димо Алексиев, Дария Симеонова, Димитър Крумов, Емил Стратев, Мария Димитрова, Антон Димитрачков, Елица Дейкова, Елена Замяркова, Бистра Окереке, Борислав Чучков, Симона Стоянова, Ромина Божинова, Стефан Денолюбов, Любомир Нейков. Сценаристи на филма са самият Тодор Мацанов и Франческо Фратини – Франко. “Блок” ни показва няколко преплитащи се истории, случващи се в един 20-етажен софийски блок, по време на локдауна. Персонажите са въведени по такъв начин, че бързо разбираш “кой, какво, защо”, а в последствие, когато техните животи неизбежно се обединят, нямаш търпение да разбереш какво се случва с всеки един от тях.

Режисьорът казва в интервю, че героите на филма търсят спасение в сънищата си. Както всички ние търсехме, когато започна безпрецедентната в последния век ситуация с ковид пандемията. Тези обстоятелства са много ключови в “Блок” – изострят сетивата, не само на зрителя, но и на персонажите – съчувстваме им, емпатични сме към тях. Защото, всъщност, всички ние помним и знаем какво беше, бяхме заедно в едни страшни, нереални времена, от които всячески се опитвахме да избягаме по един или друг начин. Това усещане за екзистенциалното лутане и емоционалното бягство се открива и във филма. Всеки персонаж има желанието да принадлежи, да бъде значим, да се опитва да живее постарому. В действителност, пандемията не е основната тема в “Блок”. Тя е само фон. Основната тема е човешкият живот, такъв какъвто е. Всеки го живее както намира за добре, въплъщавайки личната си истина и вътрешна екзистенциална мисия. Точно, заради това е толкова открояваща се и интересна темата за съня – за съня като бягство от реалността, като мястото, където се помещават най-големите ни страхове и най-съкровенните ни мечти.

Във филма няма сценарни клишета. Подобно на онези времена през март 2020-та, всеки персонаж е оголен нерв, всяка история завършва различно, изненадващо, неочаквано. Обратите не са използвани като обобщаващо средство за целия филм, а като пособ във всяка една от малките истории. И точно тези обрати ни показват, че всеки един герой е с единия крак в пространство отвъд реалното. И само така може да си помогне да живее в настоящето. Това прави и историите им толкова запомнящи се.

Самият Тодор Мацанов споделя повече за периода на снимките: “Основната идея беше да преодолеем реалността по време на криза и потърсихме спасение в сънищата. Да измислиш и реализираш един филм в този период си беше пълна фантазия.” “Блок” е бил заснет в периода 2021/2022 и автоматично се превръща в част от моя любима категория нови филми – такива, вдъхновени, мислени или направени по време на кризисна, непозната ситуация, която, забелязвам, отключва нови сетива и възприятия за всеки творец. И това си проличава. Екипът може би не го е осъзнавал, докато създава този проект, но със сигурност след време ще се види разликата от “преди” и “сега”, ще стане ясно, че са създали нещо историческо. Напоследък ставаме свидетели на огромно творческо вдъхновение, канализирано във филми с нови теми, различни истории, неочаквани финали, непознати лица. Сякаш цялата негативна енергия на последните две години ражда плодовете на новото време в изкуството, не само във филмовото – в театралното, музикалното, навсякъде! Намирисва ми на един мини Ренесанс!

Филмите, които засягат актуални теми остават в историята. Така ще бъде и с този филм. Защото след колкото и години да се върнем към “Блок”, който и по света да го гледа, ще се припознае в тези човешки истории, ще види себе си в непринудеността на персонажите. Филмът беше представен като част от конкурсната програма на фестивала “Златна роза”, както и откри българската секция на София Филм Фест. А от 31ви март ще можете да го гледате и по кината!