На въпроса за какво става дума във филма му, Сам Левинсън отговаря: “За двама актьори, една къща и случка, която съм преживял лично.”
Може би познавате Зендая от ранната ѝ детска кариера като звезда на Дисни. За разлика от колежката ѝ в тийнейджърския сериал, в който участва, след ред стратегически ходове, в момента актьорската кариера на Зендая никак не е за подценяване. С участието си в “Най-великия шоумен” от 2017-та, “Спайдърмен”, сериалът “Еуфория”, а и след последния ѝ успех във филмовата адаптация на романа “Дюн” от тази година, актрисата впечатлява и утвърждава мястото си сред актьорите от висок клас в Холивуд.
Филмът, с който най-много ме грабна обаче се казва “Малкълм & Мари”. Зендая си партнира с Джон Дейвид Уошингтън, лентата е продуцирана от Нетфликс и е режисирана от Сам Левинсън.
Единствената локация в продукцията е къщата на Малкълм и Мари, историята се развива в рамките на една вечер, а чернобелият филтър на камерата създава усещането за безвремие. Филмът ни представя интересна атмосфера, която, според мен, се дължи на воайорските движения на камерата. Тя сякаш следи персонажите през прозорците, надниква в спалнята им или скрито наблюдава кавгата им. Темата около която се върти историята е една единствена, но достатъчно комплексна, за да накара зрителя да не откъсва поглед от екрана. Спорът между Малкълм и Мари наистина е вдъхновен от ситуация от личния живот на режисьора, който забравя да благодари на жена си в реч след премиера на негов филм. Докато зрителят върви по стъпките на сюжета, на моменти дори изпитва неудобство, че става свидетел на толкова интимни моменти от взаимоотношенията на двама човека.
Филмът, с който най-много ме грабна обаче се казва “Малкълм & Мари”. Зендая си партнира с Джон Дейвид Уошингтън, лентата е продуцирана от Нетфликс и е режисирана от Сам Левинсън.
Единствената локация в продукцията е къщата на Малкълм и Мари, историята се развива в рамките на една вечер, а чернобелият филтър на камерата създава усещането за безвремие. Филмът ни представя интересна атмосфера, която, според мен, се дължи на воайорските движения на камерата. Тя сякаш следи персонажите през прозорците, надниква в спалнята им или скрито наблюдава кавгата им. Темата около която се върти историята е една единствена, но достатъчно комплексна, за да накара зрителя да не откъсва поглед от екрана. Спорът между Малкълм и Мари наистина е вдъхновен от ситуация от личния живот на режисьора, който забравя да благодари на жена си в реч след премиера на негов филм. Докато зрителят върви по стъпките на сюжета, на моменти дори изпитва неудобство, че става свидетел на толкова интимни моменти от взаимоотношенията на двама човека.
Истината е, че карането, сдобряването, обвиненията, любовта, огорчението и компромисите, от които е конструирана връзката на Малкълм и Мари са общочовешки, затова и персонажите ни стават толкова близки – не можем да изберем кого да защитим, на кой да фаворитизираме повече. Текстът представя една дисекция на любовна връзка между четири стени. И въпреки че основно разглежда съвременни любовни, дори политически теми, забавената динамика на сцените, отношението към детайла, дори леко битовите моменти постоянно ми напомняха на стар филм на Уди Алън.
Комбинацията между вербалната битка на двамата персонажи и локацията, в която се развива цялото действие, придава на филма лек театрален привкус. Малкълм и Мари сякаш играят за зрителя една кратка пиеса за свъременните човешки взаимоотношения, чиято конструкция, паузи, дори музика, ни позволява да видим всеки детайл от интимността на пърформанса, а на актьорите позволява да преминат през всички необходими емоции, за да го изградят. Саундтракът на филма е дело на изпълнителя Labirinth и е комбинация между джазови мелодии, фънк, песни на Джеймс Браун, Дюк Елингтън и много други.
Силно препорчъвам Малкълм и Мари. Смятам, че представя ситуация, в която всеки би се припознал и може би гледайки, би научил повече за самия себе си и партньора си.
