Първият филм, който гледах с Брад Пит беше Snatch (Гепи). И, разбира се, не можех да откъсна очи от него – не само защото притежава невъобразимо очарование, но и защото е изключителен актьор. Има невероятно специфично и запомнящо се лице и въпреки това, във всеки един филм, в който съм го гледала досега, е абсолютно различен. Като започнем от Seven (Седем), минем през легендарния Fight Club (Боен клуб), класното му партньорство с Джордж Клуни и Мат Деймън в Ocean’s Eleven (Бандата на Оушън), или The Curious Case of Benjamin Button (Странния случай на Бенджамин Бътън), Брад Пит няма слабо появяване дори и в краткото си участие в сериала “Приятели”. За мен той е олицетворението на едни от най-силните години в киното, а ролите му ще се помнят вечно.
Отидох да гледам “Смърт край Нил” без никакви очаквания. Всъщност, даже си представях един спокоен следобед, в който си играя на детектив и разгадавам мистерии. Все пак всички обичаме романите на Агата Кристи.
The Karman Line е късометражен филм, разказващ ни една невероятна, неочаквана и тъжна история. Режисьор е Оскар Шарп, а в главната роля имаме удоволствието да гледаме Оливия Колман.
Докато гледах този филм, в който няма особено много действие и обрати, се замислих за устойчивостта. Наблюдавах зеления парк в сърцето на Киев, броях хората, чудех се всеки един от тях какво ли прави сега. Дали са избягали, дали са останали…? Дали “Качалка” още съществува? Как ли изглежда красивата лятна картина в момента, къде ли са пойните птички, които огласят парка? Дали пространството с най-тежките фитнес уреди в света е устояло и на войната?
Лин-Мануел Миранда е създал прекрасен филм, който може да подейства изключително вдъхновяващо на всеки борещ се за място под слънцето артист. Режисьорът разказва за гениалният драматург и композитор Джонатан Ларсън и по-конкретно за сблъсъка му с театралните агенти, за техните безкрайни откази, за бедния му бохемски живот в апартамент с вана в центъра на кухнята. Във филма се проследява седмицата, в която Ларсън води важен уъркшоп за първия си написан мюзикъл “Супърбия”, който така и не успява да бъде продуциран. Пет години по-късно следва големия пробив на Бродуей – великия “Наем”, който се задържа на сцената в продължение на 12 години, и става най-продължително играната продукция там.
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
