Category Archives: Рецензии

Енканто – анимация за традициите, отговорността към семейството и…промените!

“Енканто” е една от последните анимации на Дисни, режисирана от Джаред Буш, Байрън Хауърд и Чарис Кастро Смит. Филмът спечели БАФТА съвсем скоро и е номиниран за три награди Оскар – два за музика и оригинална песен на Лин-Мануел Миранда. Както знаете, той е режисьор на “Тик, Тик…Бум!”, а тук е композитор на всички песни в анимацията. Историята на филма е вдъхновена от автори като Габриел Гарсия Маркес, Изабел Аланте и други и е изпълнена с елементи от латиноамериканската култура и традиции.

Continue reading Енканто – анимация за традициите, отговорността към семейството и…промените!

The Gap – филмът, който без думи ни казва толкова много

“The Gap” е късометражен филм на Димитрис Георгиев, който ни представя само в осем минути и половина няколко наситени, изпълнени със символика, човешки истории с неочакван край. Филмът е от 2018та година, но е абсолютно актуален и днес.

Continue reading The Gap – филмът, който без думи ни казва толкова много

Тик, тик…Бум! – Андрю Гарфилд в ролята, за която всички говорят

Лин-Мануел Миранда е създал прекрасен филм, който може да подейства изключително вдъхновяващо на всеки борещ се за място под слънцето артист. Режисьорът разказва за гениалният драматург и композитор Джонатан Ларсън и по-конкретно за сблъсъка му с театралните агенти, за техните безкрайни откази, за бедния му бохемски живот в апартамент с вана в центъра на кухнята. Във филма се проследява седмицата, в която Ларсън води важен уъркшоп за първия си написан мюзикъл “Супърбия”, който така и не успява да бъде продуциран. Пет години по-късно следва големия пробив на Бродуей – великия “Наем”, който се задържа на сцената в продължение на 12 години, и става най-продължително играната продукция там. 
Continue reading Тик, тик…Бум! – Андрю Гарфилд в ролята, за която всички говорят

Ръката на Бог – поредният шедьовър на Паоло Сорентино

Паоло Сорентино многократно е казвал, че футболистът Марадона е спасил живота му – през 80-те години той остава вкъщи, за да гледа мач на идола си вместо да тръгне с родителите си, които същата вечер загиват в катастрофа. Аз от своя страна, казвам, че през 2013-та година Сорентино придаде смисъл на моя живот – през една студена февруарска вечер гледах филма “Великата красота” и това предначерта пътя ми. От тогава всеки проект на режисьора ме учи на нещо ново за света на киното, но най-вече на това да живееш красиво и смислено. 

Continue reading Ръката на Бог – поредният шедьовър на Паоло Сорентино