Първият филм, който гледах с Брад Пит беше Snatch (Гепи). И, разбира се, не можех да откъсна очи от него – не само защото притежава невъобразимо очарование, но и защото е изключителен актьор. Има невероятно специфично и запомнящо се лице и въпреки това, във всеки един филм, в който съм го гледала досега, е абсолютно различен. Като започнем от Seven (Седем), минем през легендарния Fight Club (Боен клуб), класното му партньорство с Джордж Клуни и Мат Деймън в Ocean’s Eleven (Бандата на Оушън), или The Curious Case of Benjamin Button (Странния случай на Бенджамин Бътън), Брад Пит няма слабо появяване дори и в краткото си участие в сериала “Приятели”. За мен той е олицетворението на едни от най-силните години в киното, а ролите му ще се помнят вечно.
Преди точно три години и има-няма няколко дни се върнах от фестивала в Кан след почти 24-часово пътуване. И не спах от вълнение следващата една седмица. Знаех, че това място беше променило посоката на живота ми. Година по-късно, по време на голям локдаун, разбрах, че филмът на Камен Калев “Февруари”, в който имах честта да бъда асистент, е селектиран за фестивала. Лъч светлина в период на тревога и обърканост, който отново предопредели на къде поемам. А сега ми трябва само да затворя очи и отново се озовавам там. Виждам палмите, усещам мириса на морето, чувам музиката от яхтените партита, вървя по червения килим, обръщам се – Брад Пит, а от другата ми страна – Леонардо ди Каприо. Морето и небето се сливат в еднo лазурнo синьо, слънцето напича, а аз вървя по пясъка и се чудя ‘тук ли точно е вървяла и Бриджит Бардо?’
“Заедно без теб” (So Close Away) е още един филм на Димитрис Георгиев, за който с удоволствие ще пиша. Сценарият е дело на него самия и вдъхновяващия Марий Росен. Двамата ни разказват история, провокирана от истински събития, изпълнена с напрежение, вендета, преоткриване и може би любов. В главните роли виждаме невероятните Стоян Дойчев и Димитър Иванов.
Отидох да гледам “Смърт край Нил” без никакви очаквания. Всъщност, даже си представях един спокоен следобед, в който си играя на детектив и разгадавам мистерии. Все пак всички обичаме романите на Агата Кристи.
Докато гледах този филм, в който няма особено много действие и обрати, се замислих за устойчивостта. Наблюдавах зеления парк в сърцето на Киев, броях хората, чудех се всеки един от тях какво ли прави сега. Дали са избягали, дали са останали…? Дали “Качалка” още съществува? Как ли изглежда красивата лятна картина в момента, къде ли са пойните птички, които огласят парка? Дали пространството с най-тежките фитнес уреди в света е устояло и на войната?
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
КиноСпирка 