Още докато учех кино в Лондон, имах желанието да прекарвам летата си на снимачната площадка в България. Тогава първият филм, в който имах възможността да помагам и асистирам на терен, беше на режисьора Деян Цвятков в “Далеч от времето”. Всъщност не знам до каква степен съм била от реална помощ, защото през по-голямата част от времето стоях захласната от магията на киното, която се случваше пред мен и попивах всяка секунда – от заразното вдъхновение, с което Деян работеше, до вниманието към всеки детайл, с което се отнасяха всички от екипа. И още тогава той загатна интереса си към фантастичното, защото във филма изобрази как с любовта си двама човека спират времето на цялата планета.
“Изкуството да падаш” на режисьора Орлин Милчев е едно емоционално приключение за бягството от реалността или как тя се приема и променя. Филмът е дебют за режисьора, но това, че е първият му пълнометражен филм сякаш не се усеща, защото няма никакво съмнение или лутане в историята, която иска да разкаже, както и в нейната сила и въздействие. Лентата е въздействаща за зрителя и благодарение на брилянтната операторска работа на Емил Христов, безспорно добрата актьорска игра, добрият сценарии и монтаж. Не е случаен и фактът, че филмът има 8 номинации от Съюза на Българските Филмови Дейци за наградите “Васил Гендов”, сред които за най-добра женска главна (Елена Замяркова) и поддържаща роля (Александра Сърчаджиева), за най-добра поддържаща мъжка роля (Валери Йорданов), за най-добър пълнометражен игрален филм, пълнометражен дебют и монтаж (Димитър Андреев – Лалри). Също така, “Изкуството да падаш” вече взе и “Златна роза” за дебют на Орлин Милчев, както и наградата на публиката на София Филм Фест.
“Шекспир като улично куче” е най-новият филм на Валери Йорданов, като той е и режисьор, и сценарист на лентата. Историята в този филм приковава вниманието на зрителя още в самото начало. Раказва се за живота на едно 17-годишно момче, което има два таланта – театър и бокс. Но израства в среда, в която уличният бой му е по-често необходим отколкото актьорското майсторство. Данко (Шеки; от Шекспир) е цар на улицата, на която живее, бие се, заплашва, но има отличен успех по литература. Може да запамети всеки текст мигновено от един прочит. Грижи се за болната си баба, докато ѝ рецитира Шекспир, защото само така я примамва да яде. Всъщност изглежда така сякаш съчетава умело тези два различни свята, докато не му се налага да направи избор, за да спаси най-близкия си човек.
Владислав Стоименов в “Шекспир като улично куче” (Източник: Chouchkov Brothers)
Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.
“Рибена кост” е филм на световно ниво, който не можете да пропуснете. Режисурата е дело на Драгомир Шолев, който деликатно ненатрапчиво ни показва комичността на българската администрация и абсурда, който се завихря около намирането на един мъртъв делфин на плажа. Брилянтната операторска работа на Ненад Бoроевич ни навигира нежно през понякога тъжните, понякога светли човешки съдби, сблъскали се с ключовия делфин. Музиката допълва идеално балканския комизъм на филма с непоправим дух и е дело на Никола Груев – Kottarashky.
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
КиноСпирка 