“Шекспир като улично куче” е най-новият филм на Валери Йорданов, като той е и режисьор, и сценарист на лентата. Историята в този филм приковава вниманието на зрителя още в самото начало. Раказва се за живота на едно 17-годишно момче, което има два таланта – театър и бокс. Но израства в среда, в която уличният бой му е по-често необходим отколкото актьорското майсторство. Данко (Шеки; от Шекспир) е цар на улицата, на която живее, бие се, заплашва, но има отличен успех по литература. Може да запамети всеки текст мигновено от един прочит. Грижи се за болната си баба, докато ѝ рецитира Шекспир, защото само така я примамва да яде. Всъщност изглежда така сякаш съчетава умело тези два различни свята, докато не му се налага да направи избор, за да спаси най-близкия си човек.

Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.

“Рак, омар и стрида” е късометражен филм, фокусиран върху трудната тема за страданието и как се завръщаме към себе си след болката. Режисьор и сценарист е Марий Росен. Тъй като имам честта да го познавам, да съм работила с него и да го нарека приятел, смея да кажа, че самият той е толкова приказен, че това винаги се вижда и в изкуството му. Той твори с магическа пръчка, рисувайки приказни светове. В неговото творчество има уют, дори когато са представени тъга или болка.

Във филма виждаме неописуемата мъка на една майка, загубила детето си. Ролята е изиграна превъзходно от Радина Кърджилова. Тя не излиза от детската стая, страда и се опитва да преодолее болката, води разговори със себе си, води непрекъсната борба със спомените, които я измъчват. Необичайна среща с малко момче, което разхожда своя домашен любимец – костенурка, я стъписва, но и я кара да се замисли. Постепенно, момчето я умилява и вдъхновява, което ѝ помага да се завърне към себе си. В ролята на ведрия спасител, виждаме невероятния младеж Андрей Младенов.

Операторската работа е дело на Ненад Бороевич и е великолепна. От близките кадри, през които зрителя усеща страданието на геоинята, до красивите полета, сред които се разхождат двамата нови приятели – кадрите формират фин, въздействащ филм. Създава се усещането за контраст – между напрежението, тъгата, болезнените спомени, намиращи се в детската стая и между свободата и цветовете в красивото поле, между мълчавия плач на майката и сладките разговори между нея и малкото дете.

Препоръчвам ви този филм. Ще ви накара да се замислите повече за човешката сила да продължиш напред, за преодоляването на болката, за лечебния ефект на новите приятелства. Можете да гледате “Рак, омар и стрида” в гледам.бг до 7-ми октомври: https://gledam.bg/programs/rakomaristrida?offset=1200