Още докато учех кино в Лондон, имах желанието да прекарвам летата си на снимачната площадка в България. Тогава първият филм, в който имах възможността да помагам и асистирам на терен, беше на режисьора Деян Цвятков в “Далеч от времето”. Всъщност не знам до каква степен съм била от реална помощ, защото през по-голямата част от времето стоях захласната от магията на киното, която се случваше пред мен и попивах всяка секунда – от заразното вдъхновение, с което Деян работеше, до вниманието към всеки детайл, с което се отнасяха всички от екипа. И още тогава той загатна интереса си към фантастичното, защото във филма изобрази как с любовта си двама човека спират времето на цялата планета.

От онзи снимачен процес до сега са минали почти 5 години. Деян засне много страхотни късометражни филми, аз поех по своя път и натрупах опит както зад камера, така и пред нея. Но основното нещо, което се е променило е, че нещата от филма му вече не ми се струват фантастични, а по-скоро реални. Цялото човечество научи, че времето наистина може да спре и то на цялата планета, но за съжаление не беше заради любовта на двама души…И все по-често ни се приисква да съществува сладкарницата от дебютния му филм “Сладки”, където продават бисквити за забравяне и мус за подмладяване.

Във филма му “Ви”, режисьорът навлиза надълбоко в един изключително добре пресъздаден ретро футуризъм и ни представя ситуация, която напомня на епизод на “Black Mirror”. Първото нещо, което си помислих след като изгледах филма е – що за магия е късометражното кино? В рамките на десет минути ни е разказана история по такъв начин, че остава с нас през целия ден. “Ви” е програма, която извлича емоциите на приспани работници, които са свързани с компютър. Но за да е максимално ефективна и да генерира производствена мощ, работниците тряба да сънуват само кошмари. И въпреки че приспаните не помнят нищо от работния ден, нито пък от кошмарите, които са сънували докато произвеждат енергия, усещането за нещо сбъркано в ситуацията не спира да преследва зрителя.

Създателят на “Ви” – Виктор, в чиято роля влиза страхотният Йордан Ръсин, се обсебва не само от творението си, но и от една от работничките – Лора (Костадинка Аратлъкова). За съжаление обаче има възможността да комуникира с нея само в света на сънищата. А деликатният начин, по който ѝ демонстрира любовта си, е като ѝ позволява да сънува прекрасни сънища, докато “работи”. На пръв поглед джентълменско решение, което обаче създава проблеми в системата на “Ви”, и я пренатоварва. С риска, който поема, виждаме и дълбочината на персонажа на Виктор – един очевиден гений, които обаче няма смелостта да разговаря с жената към която проявява интерес, и е готов да жертва творението си. Успоредно с това съвсем ясно осъзнава, че няма друго “измерение”, в което да има опцията да разговаря с нея, защото тя има партньор в реалния живот. Също така той вижда и проблемите на изобретението си – изпитва неудобство докато гледа как Лора сънува кошмари. И проблемът е, че може би чак когато е видял системата да действа върху някого, към когото е привързан, е осъзнал и колко нехуманно е всъщност “Ви”.

Несъмнено филмът представя на зрителя колко ценен ресурс всъщност е човешкото съзнание и колко необятно може да бъде то. Особено след като дори извън този ретро футуристичен свят се води непрекъсната борба за максималното завземане на съзнанието и вниманието на хората. Виждам “Ви” и като своеобразна метафора за изкуствения интелект, който е актуална тема на съвремието ни. Филмът ни показва как дори само човешките сънища могат да бъдат по-мощни от една компютърна система. В лентата участват: Йордан Ръсин, Костадинка Аратлъкова, Иво Аръков и Ириней Константинов, оператор е Димитър Тенев, а визуалните ефекти са работа на Валентин Серафимов.

Можете да гледате филма “Ви” в сайта на Кинематограф.БГ като натиснете картинката долу: