Още докато учех кино в Лондон, имах желанието да прекарвам летата си на снимачната площадка в България. Тогава първият филм, в който имах възможността да помагам и асистирам на терен, беше на режисьора Деян Цвятков в “Далеч от времето”. Всъщност не знам до каква степен съм била от реална помощ, защото през по-голямата част от времето стоях захласната от магията на киното, която се случваше пред мен и попивах всяка секунда – от заразното вдъхновение, с което Деян работеше, до вниманието към всеки детайл, с което се отнасяха всички от екипа. И още тогава той загатна интереса си към фантастичното, защото във филма изобрази как с любовта си двама човека спират времето на цялата планета.