“Не се тревожи, скъпа” е филм на Оливия Уайлд, която заема и една от главните роли във втория си режисьорски успех. Действието се развива в утопичното селище “Победа”. А то е сякаш извадено от 50-те години, не само заради красивите еднакви къщи, или локацията, но и заради ценностите и начина на живот в него. В “Победа” мъжете работят върху строго секретен проект, а жените им се наслаждават на облагите на затворения комплекс и се грижат за дома си. Единственото условие за пребиваване в това на пръв поглед идеално място е чисто и просто да не излизаш от него.
Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.
“Рибена кост” е филм на световно ниво, който не можете да пропуснете. Режисурата е дело на Драгомир Шолев, който деликатно ненатрапчиво ни показва комичността на българската администрация и абсурда, който се завихря около намирането на един мъртъв делфин на плажа. Брилянтната операторска работа на Ненад Бoроевич ни навигира нежно през понякога тъжните, понякога светли човешки съдби, сблъскали се с ключовия делфин. Музиката допълва идеално балканския комизъм на филма с непоправим дух и е дело на Никола Груев – Kottarashky.
След като цяло лято нашите приятели от Кинематограф.БГ предоставяха на зрителите безброй възможности да се насладят на късометражни филми навън, в прекрасна лятна атмосфера, сега са постигнали друга своя страхотна цел! През септември беше тазгодишното издание на любимия Toronto Film Festival. По този повод Кинематограф.БГ дават достъп до нови 15 филма от фестивала – прекрасна селекция на най-доброто късо кино през последните години от събитието. С тях колекцията им от качествени филми от Торонто фестивала става още по-богата – цели 38, сред които американски, канадски, мексикански и европейски. Всъщност, това е само малка част от безбройните качествени късометражни ленти, до които зрителите имат достъп, благодарение на Кинематограф.БГ. Те работят безспирно за популяризирането и разпространението на късо кино в България.
Въпреки, че вие можете да се насладите на хубавите филми тук: https://kinematograf.bg, ще ви разкажа малко повече за тези, които ме грабнаха най-силно!
“Рак, омар и стрида” е късометражен филм, фокусиран върху трудната тема за страданието и как се завръщаме към себе си след болката. Режисьор и сценарист е Марий Росен. Тъй като имам честта да го познавам, да съм работила с него и да го нарека приятел, смея да кажа, че самият той е толкова приказен, че това винаги се вижда и в изкуството му. Той твори с магическа пръчка, рисувайки приказни светове. В неговото творчество има уют, дори когато са представени тъга или болка.
Кадър от филма
Във филма виждаме неописуемата мъка на една майка, загубила детето си. Ролята е изиграна превъзходно от Радина Кърджилова. Тя не излиза от детската стая, страда и се опитва да преодолее болката, води разговори със себе си, води непрекъсната борба със спомените, които я измъчват. Необичайна среща с малко момче, което разхожда своя домашен любимец – костенурка, я стъписва, но и я кара да се замисли. Постепенно, момчето я умилява и вдъхновява, което ѝ помага да се завърне към себе си. В ролята на ведрия спасител, виждаме невероятния младеж Андрей Младенов.
Кадър от филма
Операторската работа е дело на Ненад Бороевич и е великолепна. От близките кадри, през които зрителя усеща страданието на геоинята, до красивите полета, сред които се разхождат двамата нови приятели – кадрите формират фин, въздействащ филм. Създава се усещането за контраст – между напрежението, тъгата, болезнените спомени, намиращи се в детската стая и между свободата и цветовете в красивото поле, между мълчавия плач на майката и сладките разговори между нея и малкото дете.
Препоръчвам ви този филм. Ще ви накара да се замислите повече за човешката сила да продължиш напред, за преодоляването на болката, за лечебния ефект на новите приятелства. Можете да гледате “Рак, омар и стрида” в гледам.бг до 7-ми октомври: https://gledam.bg/programs/rakomaristrida?offset=1200
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
КиноСпирка 