Преди точно три години и има-няма няколко дни се върнах от фестивала в Кан след почти 24-часово пътуване. И не спах от вълнение следващата една седмица. Знаех, че това място беше променило посоката на живота ми. Година по-късно, по време на голям локдаун, разбрах, че филмът на Камен Калев “Февруари”, в който имах честта да бъда асистент, е селектиран за фестивала. Лъч светлина в период на тревога и обърканост, който отново предопредели на къде поемам. А сега ми трябва само да затворя очи и отново се озовавам там. Виждам палмите, усещам мириса на морето, чувам музиката от яхтените партита, вървя по червения килим, обръщам се – Брад Пит, а от другата ми страна – Леонардо ди Каприо. Морето и небето се сливат в еднo лазурнo синьо, слънцето напича, а аз вървя по пясъка и се чудя ‘тук ли точно е вървяла и Бриджит Бардо?’