“Triangle of Sadness” в буквален превод – “Триъгълник на тъгата”, преведен в България като “Идиотският триъгълник” е носителят на “Златна палма” от тазгодишните филмови награди в Кан. Ще ми простите, но в тази статия ще използвам превода “Триъгълник на тъгата”, тъй като ми харесва значението на израза във филма – триъгълникът на тъгата е пространството, което се образува между крайчетата на двете ти вежди и челото. Това е последният шедьовър на Рубен Йостлунд, който стои и зад успешния “Квадратът” (неслучайна е референцията с геометрични форми). Във филма участват Уди Харълсън, Чарлби Дийн, Доли де Леон, Харис Дикинсън, Златко Бурич и други. Йостлунд е един от най-интересните режисьори на нашето време не само заради сатиричния привкус на филмите му или фокусът върху осмиването на обществото ни, но и заради типично скандинавската класа и стил в неговото кино.
Преди точно три години и има-няма няколко дни се върнах от фестивала в Кан след почти 24-часово пътуване. И не спах от вълнение следващата една седмица. Знаех, че това място беше променило посоката на живота ми. Година по-късно, по време на голям локдаун, разбрах, че филмът на Камен Калев “Февруари”, в който имах честта да бъда асистент, е селектиран за фестивала. Лъч светлина в период на тревога и обърканост, който отново предопредели на къде поемам. А сега ми трябва само да затворя очи и отново се озовавам там. Виждам палмите, усещам мириса на морето, чувам музиката от яхтените партита, вървя по червения килим, обръщам се – Брад Пит, а от другата ми страна – Леонардо ди Каприо. Морето и небето се сливат в еднo лазурнo синьо, слънцето напича, а аз вървя по пясъка и се чудя ‘тук ли точно е вървяла и Бриджит Бардо?’
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.