“Домът на Гучи” е дълго чаканият филм на Ридли Скот, вдъхновен от драматичния и изпълнен със скандали живот на модната фамилия. Маурицио Гучи – внук на Гучио Гучи, основателят на модната къща, и Патриция Реджани се женят през 1972ра година, няколко години по-късно се раждат и двете им дъщери – Алесандра и Алегра. През това време фамилията е белязана от множество вътрешни неразбирателства, опити за измама, предателства, до моментът, в който братовчедът и чичото на Маурицио – Алдо и Паоло Гучи, са принудени да продадат акциите си от марковата модна линия, и затъват в бедност и забрава. Към края на 80те години обаче, бракът на вече единствения наследник на Гучи се разпада, заради любовната му връзка с Паола Франки.
В един постапокалиптичен свят ставаме свидетели на необичайната дружба между човек, куче и робот. Финч (Том Ханкс) е инженер, оцелява във враждебни и невъзможни за живот условия, при които озоновият слой на планетата ни е разрушен, а слънчевите лъчи са животозастрашаващи. Негов спътник е кучето му Гудиър (“добра година” от англ.), за него той построява роботът Джеф, чиято мисия е да поеме грижите за животното, след като Финч си отиде. Трогателната история, роботите и изолираният самотен живот след екологична катастрофа несъмнено ми напомнят за една от най-добрите анимации на Пиксар Уол-И. Разликата тук обаче е, че режисьорът на Финч – Мигел Сапочник е взел решението роботът Джеф да не е компютърна анимация, а да бъде изигран от актьорът Кейлъб Ландри Джоунс.
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
КиноСпирка 