“Семейство Фейбълман” е последният филм на Стивън Спилбърг и представя историята на неговия живот – от детството му до това как се е зародила любовта му към снимането на филми. В главните роли се наслаждаваме на брилянтната Мишел Уилиямс, която играе майката на Спилбърг, Паул Дано – бащата на режисьора и Габриел ЛаБел, пред когото се очертава едно светло бъдеще. Сценарият е дело на самия Спилбърг и Тони Къшнър, с когото режисьорът работи от години, а музиката – на дългогодишния композитор на филмите му – Джон Уилиямс.
Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.
На 8ми септември 2022 година се сбогувахме с Кралица Елизабет II. Нейното 70-годишно управление, начело на монархията, неоспоримо формира английската идентичност и култура, която познаваме днес.
Преди точно три години и има-няма няколко дни се върнах от фестивала в Кан след почти 24-часово пътуване. И не спах от вълнение следващата една седмица. Знаех, че това място беше променило посоката на живота ми. Година по-късно, по време на голям локдаун, разбрах, че филмът на Камен Калев “Февруари”, в който имах честта да бъда асистент, е селектиран за фестивала. Лъч светлина в период на тревога и обърканост, който отново предопредели на къде поемам. А сега ми трябва само да затворя очи и отново се озовавам там. Виждам палмите, усещам мириса на морето, чувам музиката от яхтените партита, вървя по червения килим, обръщам се – Брад Пит, а от другата ми страна – Леонардо ди Каприо. Морето и небето се сливат в еднo лазурнo синьо, слънцето напича, а аз вървя по пясъка и се чудя ‘тук ли точно е вървяла и Бриджит Бардо?’
КиноСпирка е мястото, където се спирате за рецензии и анализи на любими и нови филми. Аз съм Мария Вълдобрева и създадох този блог, за да споделя с вас, читателите – киномани, любовта си към киното.
КиноСпирка 