“Шекспир като улично куче” е най-новият филм на Валери Йорданов, като той е и режисьор, и сценарист на лентата. Историята в този филм приковава вниманието на зрителя още в самото начало. Раказва се за живота на едно 17-годишно момче, което има два таланта – театър и бокс. Но израства в среда, в която уличният бой му е по-често необходим отколкото актьорското майсторство. Данко (Шеки; от Шекспир) е цар на улицата, на която живее, бие се, заплашва, но има отличен успех по литература. Може да запамети всеки текст мигновено от един прочит. Грижи се за болната си баба, докато ѝ рецитира Шекспир, защото само така я примамва да яде. Всъщност изглежда така сякаш съчетава умело тези два различни свята, докато не му се налага да направи избор, за да спаси най-близкия си човек.

В ролята на Данко влиза Владислав Стоименов, който се справя брилянтно с ролята си. Изгражда един образ на млад човек, който въпреки разностранните си интереси, е здраво стъпил на земята. Има ясна ценностна система, дори когато моралът в изборите му е под въпрос. Една от репликите му във филма е “Да бъдеш или да не бъдеш? Това е положението: въпрос на оцеляване” И наистина ситуацията му е семпла – въпрос на оцеляване – отговорът е просто “да бъдеш” тук и сега, в настоящия момент, и да направиш каквото е необходимо, за да продължиш напред.

В ролята на Ели влиза любимата Елеонора Иванова. Нейният персонаж е като извънземно на фона на останалите. Но не в лош контекст. Ели е интелигентна, знае какво иска, емпатична е и изглежда е единствената, която мисли преди да действа. Нейн брат е чаровният, талантлив сваляч – Ицо (Васил Илиев). Комичен, но изключително лоялен, Ицо е до Данко във всичко. Образът му всъщност е дълбок и многопластов. Той не се страхува да постави под въпрос мъжествеността си в една среда, в която не оцеляваш ако не си мъжкар. Дори когато това е, за да спечели някое женско сърце…или пари, за да спаси живота на някого.

В ролята на Чаво влиза невероятният Захари Бахаров. Образът на Чаво не притежава баналните характеристики, каквито бихме очаквали от подобен персонаж, напротив. Чаво е емпатичен и грижовен, понякога заплашителен, ироничен, понякога жесток. Има власт, но показва слабост, крещи или лъже, но от загриженост, защото защитава децата си. Персонажите на децата в комбинация с този на Чаво са комичната линия в този филм. Младите са безразсърдни, но убедени в себе си и правотата си, а Чаво сякаш навигира отношенията си с тях в съвремието на едно опасно гето в 21-ви век.

Интересен факт е, че бабата на Данко е трябвало да бъде изиграна от Джералдин Чаплин. На премиерата на филма, режисьорът Валери Йорданов сподели, че е имало разговори с дъщерята на Чарли Чаплин. Но че се радва, че Меглена Караламбова изиграва тази роля в крайна сметка и го прави брилянтно. И наистина актрисата е изключителна! Също така във филма участва и Серафим Тодоров – един от най-успешните боксьори на световно ниво. Той е последният човек победил Флойд Мейуедър.

“Шекспир като улично куче” е един филм за хаоса, за избора, за младостта. “Да бъдеш” тук и сега във времето, в което живеем, да навигираш обстоятелствата около себе си, да взимаш решения за бъдещето. “Да не бъдеш” това или онова, стереотип, бияч или актьор, да водиш битки на ринга или на сцената. “Това е положението: въпрос на оцеляване!” Поздравления за продуцентите на “Шекспир като улично куче” – братя Чучкови, които винаги стоят зад едни от най-добрите български филми през последните години. Изключителната операторска работа е дело на Борис Славков. Адмирации и за невероятната режисьорска работа на Валери Йорданов. Този филм е личен, но разбираем, емоционален, свеж, истински! Филмът започва да се излъчва по кината от утре – 3-ти февруари! И е абсолютно задължителен! Приятно гледане!