“Семейство Фейбълман” е последният филм на Стивън Спилбърг и представя историята на неговия живот – от детството му до това как се е зародила любовта му към снимането на филми. В главните роли се наслаждаваме на брилянтната Мишел Уилиямс, която играе майката на Спилбърг, Паул Дано – бащата на режисьора и Габриел ЛаБел, пред когото се очертава едно светло бъдеще. Сценарият е дело на самия Спилбърг и Тони Къшнър, с когото режисьорът работи от години, а музиката – на дългогодишния композитор на филмите му – Джон Уилиямс.

Филмът е наистина дълбоко емоционална история. Приемам го като любовно писмо към киното, към семейството му, към детето Спилбърг. Впечатли ме до такава степен, че след това изгледах документалния филм “Спилбърг” в HBOMax. И гледайки осъзнах, че историята на семейство Фейбълман се препокрива изцяло с тази на режисьора до най-малкия детайл. И от двата филма струи любовта на Спилбърг към филмовото изкуство. Той е бил притеснително и вглъбено дете, което е успяло да канализира вътрешните си борби в това да заснема всичко около себе си. Първият си филм създава след като гледа “Най-великото шоу на света” (The Greatest Show on Earth, 1952). Впечатлен от екшън сцените във филма, малкият Спилбърг (или Сами във филма) се въоражава с камерата на баща си и започва да заснема всичко от детските си играчки до сестрите си. Хобито му се превръща в обсесия, а тази обсесия става негово безусловно призвание. И точно любовта му към киното го спасява и в най-трудните моменти на юношеските години.

Спилбърг споделя, че една от причините да реши да създаде този филм и да започне да пише сценария заедно с Къшнър, е загубата на родителите му. Баща му си отива няколко месеца след началото на пандемията, а майка му през 2016. Преживяването на тази загуба го провокира да се завърне към детските си спомени и да събере сестрите си, с които заедно са обсъждали семейни истории и моменти. Филмът е пълен с реалните предмети от детството на режисьора. Дори филмчетата, които е заснемал на 8-милиметрова камера са автентични. Преди започването на снимките, сет дизайнерите са построили дословно дома, в който е израснал Спилбърг. Самият режисьор споделя в интервю, че му е било трудно и емоционално да заснеме този филм, тъй като е бил изключително личен и специален за него. Интервюто можете да видите тук:

Личното и емоционалното със сигурност се виждат в “Семейство Фейбълман”. За разлика от повечето филми на Спилбърг, тук той не залага на гранде ефекти, свръх естествени създания или шокиращи обрати. Филмът е интимен, дълбоко фокусиран върху семейството и как то формира човека в неговата зрялост. Или как в опит да избягаш от семейните проблеми всъщност събираш силата и фокуса да преследваш мечтите си. Може би единственият друг подобен филм на Спилбърг е “Списъскът на Шиндлер” от 1993. В документалния филм, той разказва, че е искал да избяга от специалните ефекти и пословичните екшън сцени в този проект. По-голямата част от филма е заснета с ръчно държана камера от самия него, без предварителен стори борд. Оглеждал е пространството и е хващал камерата, за да заснеме това, което усеща, че филмът има нужда да пресъздаде.

Пътят на Спилбърг е наистина интересен. Споделя, че дълго време не е бил приеман нито във филмовите академии, нито като стажант в студията на Ел Ей. Затова решава да вземе нещата в свои ръце. След като посещава Юнивърсал студиос като турист, решава да се скрие в тоалетните след обиколката и да остане, докато не си тръгнат всички. След което е започнал да ходи в офисите и студията и да помага на всички. Няколкото дни в студията са се превърнали в почти тримесечен стаж. В един момент талантът и амбицията му са забелязани и това го изстрелва по пътя на славата още в ранните му 20. Постепенно се озовава в компанията на съмишленици и приятели режисьори, с които се събират, за да гледат, снимат филми, да обменят идеи. Тези негови колеги са не кои да е, а Джордж Лукас, Мартин Скорсезе, Брайън де Палма, дори Франк Копола е бил в техния кръг. В документалния филм “Спилбърг”, той споделя, че сред тези хора за първи път се е чувствал така сякаш принадлежи и е на мястото си.

Един от най-впечатляващите моменти е финалът на “Семейство Фейбълман”. В него Сами е получил така мечтания стаж и има възможността да се запознае с Джон Форд. А великият режисьор е изигран не от кой да е, а самия Дейвид Линч! Сцената е невероятна, и всъщност е нещо, което наистина се е случило на младия Спилбърг. Форд наистина му е казал да запомни едно нещо, ако иска да става режисьор: “Ако хоризонтът е високо, филмът е интересен, ако е ниско – пак е интересен, ако хоризонтът е в средата – филмът е скучен.” След това го е изгонил от офиса си. Можете да видите интервю със Спилбърг за този спомен – тук:

“Семейство Фейбълман” е невероятен, емоционален филм за любовта към киното и силата на мечтите. Можете да му се насладите в кината. А документалният филм “Спилбърг” е също задължителен, ако искате да вникнете в магичния филмов свят на Стивън Спилбърг. Него можете да гледате в HBOMax! Приятно гледане!