Аватар – Природата на водата

официален плакат на “Аватар – Природата на водата”

След като първият филм “Аватар” излезе през 2009-та година, си спомням, че три дни не можех да осъзная що за нещо съм гледала. Тогава визуалните и специални ефекти на филма, историята, актьорската игра в един измислен свят – всички тези неща бяха революционни и впечатляващи. В днешни времена, 13 години по-късно, втората част на “Аватар” не е първият, нито последният филм, който зашеметява с компютърно създадени красоти. Разбира се, те изобщо не са за подценяване, светът на планетата Пандора е отново спиращ дъха, приказен и неузнаваем. Но в тази втора част, Джеймс Камерън е наблегнал на една привидно семпла, но силна история, която има за цел да ни върне към най-близките ни, първични ценности и да ни накара да се замислим.

Continue reading Аватар – Природата на водата

Slumberland – Светът на сънищата

Официален постер на “Слъмбърленд”

Приказният филм “Слъмбърленд” е режисиран от Франсис Лорънс и е базиран на магичните комикси на Уинсор Мккей, който започва да ги издава още през 1905г.! В “Little Nemo in Slumberland” или “Малкият Немо в света на сънищата” се разказва за впечатляващите истории на момченце, чиито сънища са пълни с приключения и изненади. Комиксът е издаван в продължение на повече от 20 години в различни американски вестници и въодушевява много творци в продължение на повече от век. Множество мюзикъли, театрални постановки, опери, филми, дори видео игри са вдъхновени от тематиките в комикса. “Слъмбърленд” е един от тях!

Сцена от филма
Continue reading Slumberland – Светът на сънищата

“Менюто” – вкусният трилър, след който оставаме гладни

Официален плакат на “Менюто”

Филмът “Менюто” на Марк Майлъд ни представя група на пръв поглед случайни хора, които са платили огромна сума пари, за да гостуват в ресторанта на прочутия шеф готвач Джулиян Слоуик. Действието се развива на частен остров, където шеф готвачът и екипа му живеят и посрещат гости. Сценарият е дело на Сет Райс и Уил Трейси и определено приковава вниманието на зрителя. Чрез черен хумор, ирония, абсурд и привкус на трилър, “Менюто” държи зрителя в непрекъсната готовност за сюжетна кулминация. Такава всъщност не идва, или поне не по начина, по който сме очаквали. Но дори това е със замисъл, метафорично, като кара и гледащия да попадне в опасния сюреален свят на фалша и позата, който филмът осмива. Кара ни да останем гладни за още, точно по начина, по който “Менюто” ни представя група от хора заслепени от своя глад за пари, слава, любов, признание….

сцена от “Менюто”
Continue reading “Менюто” – вкусният трилър, след който оставаме гладни