“Triangle of Sadness” в буквален превод – “Триъгълник на тъгата”, преведен в България като “Идиотският триъгълник” е носителят на “Златна палма” от тазгодишните филмови награди в Кан. Ще ми простите, но в тази статия ще използвам превода “Триъгълник на тъгата”, тъй като ми харесва значението на израза във филма – триъгълникът на тъгата е пространството, което се образува между крайчетата на двете ти вежди и челото. Това е последният шедьовър на Рубен Йостлунд, който стои и зад успешния “Квадратът” (неслучайна е референцията с геометрични форми). Във филма участват Уди Харълсън, Чарлби Дийн, Доли де Леон, Харис Дикинсън, Златко Бурич и други. Йостлунд е един от най-интересните режисьори на нашето време не само заради сатиричния привкус на филмите му или фокусът върху осмиването на обществото ни, но и заради типично скандинавската класа и стил в неговото кино.

В началото на филма виждаме младата двойка – модела (Карл) и инфлуенсърката (Йайа), със странни, но не рядко срещани ценности и възгледи за живота. Благодарение на Йайа са канени на луксозен круиз и попадат сред богати и ексцентрични хора. Персоналът на кораба е трениран да бъде изцяло отдаден на всяка прищявка, претенция или изискване на богаташите, като това ги превръща по-скоро в техни слуги, отколкото в обслужващи. Социалното разделение на круиза става прекалено контрастно и ни представя абсолютно реална извадка от обществото днес. Обстановката постепенно ексалира до деня на Капитанската вечеря, по време на която се разразява силна буря. Виждаме сладка английска двойка, възрастни баба и дядо, които в последствие се оказват с шокираща професия. Руският олигарх е капиталист, а американецът капитан на кораба има марксистки убеждения. Изиграни са брилянтно от Златко Бурич и Уди Харълсън. Те стават приятели, напиват се и обявяват фалшива тревога, която всъщност е абсолютно реална, защото по време на бурята никой не управлява луксозната яхта.

След пречистващата съдбовна буря, филмът заема тотално различна посока. Оцелелите нямат никаква власт сред природата, нито пък и парите им. Единствено чистачката, която е отговаряла за тоалетните на борда, има способности за оцеляване, умее да пали огън и да лови риба. Постепенно везните се наклоняват в друга посока, войната между класите се превръща във война между половете, а тя от своя страна принуждава всеки да води вътрешен конфликт между проявленията на истинската си същност и старото си “аз”. Докато първата част от филма е била ирония и сатира на съвременното общество, втората част е социален експеримент върху тази извадка. Виждаме колко лесно моралът и лоялността изчезват, виждаме гордостта да се стопява, а властта да опиянява тези, които не са я вкусвали досега. Обстоятелствата карат персонажите да свалят гарда и да се върнат към най-първичните си инстинкти.

Този философски, но непретенциозен подход за анализ на персонажа и обстоятелствата му ми се струва типичен за съвременната скандинавска стилистика. Ако се фокусираме върху творчеството на режисьори като Ларс фон Триер или Винтерберг и много други, забелязваме една винаги любопитна и разпознаваема за тях атмосфера във филмите им. Скандинавската стилистика в киното е такава на лекота и чистота на образите. Зрителят вижда привидно повърхностни разговори, понякога нелогични дори, които носят много дълбочина и смисъл. Те са непретенциозни, но със силна заявка, няма назидание, но имат ясно послание. Всъщност може би създават атмосфера на абсурда в най-добрия смисъл на тази дума. В “Триъгълник на тъгата” първата част лъха на скандинавски филм, докато втората влиза в един неопределен жанр на антиутопия за персонажите, които проявявайки личните си лоши качества и характеристики, успяват да оцелеят.

В “Триъгълник на тъгата” се усеща и вижда отношението към най-малките детайли, за да се нарисува общата картина. Всяка сцена е пипната до крайност. Режисьорът Рубен Йостлунд споделя в интервю, че винаги заснема по над 20 тейка за всяка сцена, всяка позиция на актьора. Към края започва да отброява последните 5 тейка, като иска да предизвика вълнение и концентрация у актьорите и екипа. Преди последния тейк удря гонг, а когато звъкът от него изчезва напълно, актьорите трябва да усетят момента и да започнат сцената. Вижда се усетът към детайла и отношението, с което е заснета всяка сцена, вижда се и мисълта на режисьора зад всеки кадър и колко много значение и дълбочина е вложил в тях. Но точно и заради това скандинавското кино е толкова интересно и загадъчно, защото зрителят разбира, че зад филма стои много труд, виждат високото качество на филма, но резултатът изглежда сякаш направен с лекота. Повече за триковете на режисьора можете да видите във видеото тук: https://www.youtube.com/watch?v=ZDBMoCdktHY

Силно ви препоръчвам този филм! Ще останете очаровани, изненадани и замислени! Можете да се насладите на филма като част от програмата на фестивала Киномания и да очаквате да го пуснат по кината!