“Триъгълник на тъгата” – сатира за реалността

официален плакат на “Триъгълник на тъгата”

“Triangle of Sadness” в буквален превод – “Триъгълник на тъгата”, преведен в България като “Идиотският триъгълник” е носителят на “Златна палма” от тазгодишните филмови награди в Кан. Ще ми простите, но в тази статия ще използвам превода “Триъгълник на тъгата”, тъй като ми харесва значението на израза във филма – триъгълникът на тъгата е пространството, което се образува между крайчетата на двете ти вежди и челото. Това е последният шедьовър на Рубен Йостлунд, който стои и зад успешния “Квадратът” (неслучайна е референцията с геометрични форми). Във филма участват Уди Харълсън, Чарлби Дийн, Доли де Леон, Харис Дикинсън, Златко Бурич и други. Йостлунд е един от най-интересните режисьори на нашето време не само заради сатиричния привкус на филмите му или фокусът върху осмиването на обществото ни, но и заради типично скандинавската класа и стил в неговото кино.

кадър на Йайа и Карл

В началото на филма виждаме младата двойка – модела (Карл) и инфлуенсърката (Йайа), със странни, но не рядко срещани ценности и възгледи за живота. Благодарение на Йайа са канени на луксозен круиз и попадат сред богати и ексцентрични хора. Персоналът на кораба е трениран да бъде изцяло отдаден на всяка прищявка, претенция или изискване на богаташите, като това ги превръща по-скоро в техни слуги, отколкото в обслужващи. Социалното разделение на круиза става прекалено контрастно и ни представя абсолютно реална извадка от обществото днес. Обстановката постепенно ексалира до деня на Капитанската вечеря, по време на която се разразява силна буря. Виждаме сладка английска двойка, възрастни баба и дядо, които в последствие се оказват с шокираща професия. Руският олигарх е капиталист, а американецът капитан на кораба има марксистки убеждения. Изиграни са брилянтно от Златко Бурич и Уди Харълсън. Те стават приятели, напиват се и обявяват фалшива тревога, която всъщност е абсолютно реална, защото по време на бурята никой не управлява луксозната яхта.

кадър на капитана (Уди Харълсън)
кадър от филма

След пречистващата съдбовна буря, филмът заема тотално различна посока. Оцелелите нямат никаква власт сред природата, нито пък и парите им. Единствено чистачката, която е отговаряла за тоалетните на борда, има способности за оцеляване, умее да пали огън и да лови риба. Постепенно везните се наклоняват в друга посока, войната между класите се превръща във война между половете, а тя от своя страна принуждава всеки да води вътрешен конфликт между проявленията на истинската си същност и старото си “аз”. Докато първата част от филма е била ирония и сатира на съвременното общество, втората част е социален експеримент върху тази извадка. Виждаме колко лесно моралът и лоялността изчезват, виждаме гордостта да се стопява, а властта да опиянява тези, които не са я вкусвали досега. Обстоятелствата карат персонажите да свалят гарда и да се върнат към най-първичните си инстинкти.

кадър от филма

Този философски, но непретенциозен подход за анализ на персонажа и обстоятелствата му ми се струва типичен за съвременната скандинавска стилистика. Ако се фокусираме върху творчеството на режисьори като Ларс фон Триер или Винтерберг и много други, забелязваме една винаги любопитна и разпознаваема за тях атмосфера във филмите им. Скандинавската стилистика в киното е такава на лекота и чистота на образите. Зрителят вижда привидно повърхностни разговори, понякога нелогични дори, които носят много дълбочина и смисъл. Те са непретенциозни, но със силна заявка, няма назидание, но имат ясно послание. Всъщност може би създават атмосфера на абсурда в най-добрия смисъл на тази дума. В “Триъгълник на тъгата” първата част лъха на скандинавски филм, докато втората влиза в един неопределен жанр на антиутопия за персонажите, които проявявайки личните си лоши качества и характеристики, успяват да оцелеят.

кадър от филма

В “Триъгълник на тъгата” се усеща и вижда отношението към най-малките детайли, за да се нарисува общата картина. Всяка сцена е пипната до крайност. Режисьорът Рубен Йостлунд споделя в интервю, че винаги заснема по над 20 тейка за всяка сцена, всяка позиция на актьора. Към края започва да отброява последните 5 тейка, като иска да предизвика вълнение и концентрация у актьорите и екипа. Преди последния тейк удря гонг, а когато звъкът от него изчезва напълно, актьорите трябва да усетят момента и да започнат сцената. Вижда се усетът към детайла и отношението, с което е заснета всяка сцена, вижда се и мисълта на режисьора зад всеки кадър и колко много значение и дълбочина е вложил в тях. Но точно и заради това скандинавското кино е толкова интересно и загадъчно, защото зрителят разбира, че зад филма стои много труд, виждат високото качество на филма, но резултатът изглежда сякаш направен с лекота. Повече за триковете на режисьора можете да видите във видеото тук: https://www.youtube.com/watch?v=ZDBMoCdktHY

кадър от филма Абигейл и Йайа

Силно ви препоръчвам този филм! Ще останете очаровани, изненадани и замислени! Можете да се насладите на филма като част от програмата на фестивала Киномания и да очаквате да го пуснат по кината!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s