Тази вечер имах честта да се насладя на представянето на книгата “(Не)възможната свобода” с автор страхотния Деян Статулов. Свързано с темата на книгата – идеологическата цензура в българското игрално кино от 1948 – 1989, гледах невероятния филм “Прокурорът”, чийто сюжет и история силно ме впечатлиха. Атмосферата и разговорите по време на това приятно събитие ме върнаха във времето, в което пишех своята дипломна работа на тема “Посткомунистическото кино в България и Източна Европа” и мислите, които ме вълнуваха тогава. Интересна е фабулата на историческите течения и идеологии, които често използват киното за своя платформа и метод на влияние.

Още през 1929г. руският режисьор (роден в днешна Полша) Дзига Вертов прави своя филм “Човек с кинокамера” и използва невиждани до тогава, революционни монтажни пособи, чрез които въплъщава своята социалистическа идеология в творбата си. Когато учех за този филм, той се разглеждаше като технически шедьовър за времето си. Години по-късно – през 1968г. творческата свобода във филма “Прокурорът” бива ограничена, тъй като е спрян заради идеологическа цензура. А филмът е невероятен за времето си. Използвани са драматургични похвати, които можем да видим в мощното френско или италианско кино, създавано по-същото време, силна и въздействаща актьорска игра на Георги Георгиев и Йордан Матев, многопластови персонажи, дълбочина на сюжета…Деян Статулов сподели, че филмът получава своето признание 20 години по-късно, когато настъпват промените и жаждата за изкуство сред хората е прекалено силна, за да бъде потушена.

Когато правех проучването си за своята дипломна работа върху посткомунистическото кино, осъзнах, че това продължително ограничаване на творческата свобода е провокирало творците, които създават филми след 90-та година да продължават да се връщат към онези времена и темите от миналото. И то не само защото са част от историята ни и са значими за нашия народ и географски регион, но и за да се намерят отговори на отдавна зададени въпроси, да се отприщи творческото любопитство, което е било ограничавано тогава.

Книгата “(Не)възможната свобода” е важна за всеки творец, зрител, любител на киното, човек. Тя служи за необходим документ за това какво е било тогава и колко страшно е всъщност свободата ти да е ограничена. Защото киното винаги е отразявало човешкото, истинското, емоциите на времето си. И е важно да знаем, че свободата винаги е възможна, колкото и години да е необходимо да стане такава!