Филмът “Елвис” на режисьора Баз Лурман разглежда живота на краля на Рок енд Рола от ранно детство до върха на кариерата му. Фокус на лентата е и динамичните, на моменти токсични отношения между Елвис и неговия мениджър Полковник Том Паркър. Филмът е стойностна биография на звездата, която ни прекарва през върховете и спадовете от живота му по един динамичен и екстравагантен начин, точно в стила на Елвис.

Лурман е известен с динамиката на камерата си, кратките, но пълни кадри, ексцентричността и визуалния максимализъм във филмите си. Това се усеща и в “Елвис” – темпото, с което се развива действието ни оставя без дъх, песните на Краля ни залъгват за момент, че можем да си поемем въздух, после камерата ни повлича с опасна скорост към следващата сцена, и докато се усетим, сме стигнали до тъжния финал. От една страна, този подход отива на Елвис – звездата, изпълнителя. Във времена на договори върху салфетки и обещания за вечна слава, виждаме компромисите, жертвите и дори липсата на свобода в живота на Краля. Полковникът пренебрегва здравето му, желанията му, заради собствените си дългове, а това кара изпълнителя да поеме по тъмния път на наркотици и алкохол. Остин Бътлър и Том Ханкс създават великолепни нюансирани образи, към които зрителя трудно може да остане безразличен. От друга страна обаче, имах непрекъснато усещане, че монтажът работи против тяхната актьорска игра. Тъй като кадрите рядко бяха повече от няколко секунди, отношенията между Елвис и Полковника са често представени като резултат, като крайната им версия. В тази ситуация, Том Ханкс, като по-опитен актьор, сякаш успява повече да лавира и лансира своя персонаж. А Остин Бътлър прави наистина невероятен, сложен и многопластов образ, за когото обаче сцените понякога са прекалено кратки, за да се разгърне.

Една такава сцена е моментът, в който Елвис губи майка си. Съкрушен лежи в дрешника ѝ, прегръща роклите ѝ и ридае неутешимо. Изключително силна и въздействаща точка от сюжета, за която обаче имаме само три секунди, след които Полковникът идва и утешава момчето. Остин Бътлър влага много от личния си живот в изграждането на персонажа. Собствената му майка е починала преди години. Тъжната емоция от това, той решава да вложи дори и когато записва видео за първия кастинг за ролята. Може би точно тази емоция е и една от причините Лурман и кастинг режисьорите да са толкова впечатлени от него. Докато гледах гореспоменатата сцена обаче, усетих как искам да видя още, как този момент не е бил достатъчно развит, не е достигнал кулминацията си. Въпреки това, Остин Бътлър е изключителен актьор и съм убедена, че го очаква много светло бъдеще и още много успешни роли.

Можете да видите клип на screen test-а на Остин Бътлър преди заснемането на продукцията тук:

Филмът е наистина невероятен, емоционален и ни показва цената на това да бъдеш крал на Рок енд Рола. Виждаме другата страна на един привидно бляскав и перфектен живот. И с тъга осъзнаваме, че всъщност цената, която Елвис е платил е самият му живот. Много ми хареса един от последните кадри – клип на истинския Елвис, изпълняващ песента “Unchained Melody”. В този клип се вижда външната промяна у него, но тя избледнява пред гласа, таланта, любовта и отдадеността, с която пее той. Вижте го тук: https://www.youtube.com/watch?v=gfnZbjFPSrU

Силно ви препоръчвам “Елвис”. Ще ви остави разълнувани, замислени, а после ще си пуснете любимата си песен на Краля, със сигурност всеки от нас има такава. Можете да гледате филма в HBO Max и по кината!