Nope – Не! – каквито и очаквания да имате, ще ви изненада

Poster for “Nope”

Помните ли как през април 2020та, насред пандемичния хаос, който беше сковал света, Пентагонът официално пусна няколко видеа с “неидентифицирани въздушни феномени”? Тогава, тази иначе шокираща информация, предполагаща, че е възможно съществуването на извънземен живот, остана абсолютно подмината. Е, не и от Джордан Пийл явно, защото има очевидна връзка между тази новина и последния му филм Nope (Не!).

From BBC article “UFOs: Few answers at rare US Congressional hearing

Само от трейлъра на филма зрителят осъзнава, че “Не!” не може да бъде поставен в никаква жанрова графа. Може да бъде уестърн, хорър, научнофантастичен филм или сатира за реалността, в която живеем. Но какъвто и да е, е невероятен! Любовта на Пийл към киното си личи във всеки един кадър. Кинематографията е брилянтна и е дело на Хойте Ван Хойтема, известен с работата си по филми като Interstellar (Интерстелър), Dunkirk (Дънкирк), Tenet (Тенет) и Ad Astra (Ад Астра). Звуковата картина силно засилва ефекта от кадрите. “Не!” е спектакъл, зрелище на кино изкуството. Това е желал да постигне и самият Пийл. Споделя, че “филмът е написан във времена, в който се е притеснявал за бъдещето на киното, затова и е знаел, че иска да създаде нещо запомнящо се …великата американска НЛО история.”

Jordan Peele

Във филма можем да се насладим и на страхотна актьорска игра от страна на Даниел Калуа, който играе отдадения и вглъбен Оджей и Кеке Палмър – амбициозната и енергична Ем. След като баща им умира в странен инцидент двамата са отчаяни. Отис Хейууд е наследник на ямайски жокей, основал ранчо за коне, отглеждани за заснемането им във филми. Оджей и Ем искат да спасят ранчото на баща си от фалит. Постепенно обаче, откривайки и присъствието на летяща чиния по земите си, осъзнават, че смъртта на баща им най-вероятно не е била случайност. Решават, че трябва да заснемат извънземното не само за доказателство, но и за да спечелят пари и слава. Филмът поставя въпроса “до къде си готов да стигнеш за “златния” единствен кадър?” Разглежда темата за това как в днешно време сякаш, ако не си заснел нещо, то не се е случило наистина.

OJ and Em
OJ and Em

Джордан Пийл представя и една друга все по-обсъждана идея – тази, че “ако проблемът не се погледне в очите, ще изчезне”. Режисьорът набляга на силата на погледа. Подобни представи виждаме още от гръцката митология с Медуза Горгона или в скорошни филми като BirdBox (Бърдбокс) на Сузан Биър и Don’t Look Up (Не поглеждай нагоре) на Адам МкКей. В “Не!” Оджей използва подобен подход. Не желае да поглежда в очите създанието, което тероризира ранчото му. В някои моменти дори комично си казва “Не!”, когато летящата чиния е над него. В началото на филма по-скоро определях това като някакво отрицание, в което Оджей живее – че не съществува проблем, че няма летящо извънземно, което иска да погълне тях и ранчото им. Постепенно обаче се загнезди друга идея в сюжетната линия – тази на връзката между животното и човека, на първичното и на животинския инстинкт. След като е прекарал години в дресиране на коне, Оджей използва познанията си и избягва да гледа в очите (ако могат да бъдат открити такива) извънземното. Това го спасява многократно.

Джордан Пийл ни кара да се замислим и за абсурдната съвременна поп кутлура, като включително усмива и зависимостта на съвременния човек от технологиите. Моментът с ТМЗ репортера усмива настоящите представи. Той е толкова роботизиран, че дори не изглежда като човешко създание – на каската му има камера, а моторът му е футуристичен. Пийл буквално се подиграва на известните холивудски папараци. По-крайното е, че когато мъжът е ранен непрекъснато пита Оджей дали има камера и дали е заснел падането му. Друго усмиване на реалността е и фактът, че присъствието на това извънземно прави всякакъв вид технологии неизползваеми. Спира двигателите на колите, охранителни камери, електричество, сигналът на телефоните, следователно то не може да бъде и заснето. Дигиталните камери в негово присъствие не се включват, това затруднява “златния” кадър на Оджей и Ем. Появата на Антлерс Холст с лентова камера изиграва ролята на отдаване на почит към старите кино “технологии” от страна на Джордън Пийл. По същия начин може да бъде разчетена и сцената, в която след инцидент с един от конете на Хейууд, операторите предпочитат специални ефекти, пред това да ползват истинско животно. Разочарованието от това у Оджей, показва всъщност колко много работа и хора са необходими за създаването на един филм. В сцената виждаме и че в доста случай, използването на специални ефекти за абсолютно всичко, превръща много бизнеси с традиции в киното в аутсайдери.

Всъщност Пийл непрекъснато ни връща в миналото под една или друга форма. Много от сцените във филма са взаимствани или по-скоро трибют към Спилбърг, Антониони и Хичкок. Режисьорът не изневерява на себе си и с поставянето на актуални теми и коментирането на настоящи глобални проблеми във филма си. Точно заради това е и един от любимите ми съвременни режисьори. Филмите му са странни, непредвидими, но и ангажирани, комични, абсурдни дори. Във всеки кадър личи силната кино култура на Пийл. Горещо ви препоръчвам този филм. Оглеждайте се в небето за съмнителни облаци! Можете да се насладите на “Не!” в кината.

Movie poster

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s