Първият филм, който гледах с Брад Пит беше Snatch (Гепи). И, разбира се, не можех да откъсна очи от него – не само защото притежава невъобразимо очарование, но и защото е изключителен актьор. Има невероятно специфично и запомнящо се лице и въпреки това, във всеки един филм, в който съм го гледала досега, е абсолютно различен. Като започнем от Seven (Седем), минем през легендарния Fight Club (Боен клуб), класното му партньорство с Джордж Клуни и Мат Деймън в Ocean’s Eleven (Бандата на Оушън), или The Curious Case of Benjamin Button (Странния случай на Бенджамин Бътън), Брад Пит няма слабо появяване дори и в краткото си участие в сериала “Приятели”. За мен той е олицетворението на едни от най-силните години в киното, а ролите му ще се помнят вечно.

Такова е усещането ми и за Bullet Train (Убийствен влак) – че ще се превърне в “класика в жанра” или ще е основоположник на ново жанрово кино, или и двете… Провокира ме наистина интересната смесица между Тарантинов екшън, японска драма и американска комедия, които този филм представя. Цялото действие се развива във влак-стрела между Токио и Киото. В него се озовават петима убийци и един злодей, всеки от които има собствена мисия. Всъщност Bullet Train е създаден по книгата на Котаро Исака – “Мария Бийтъл”. Авторът сам определя персонажите си като “на ръба на реалността”.

Такива са и екзистенциалния, непрекъснато на ръба да получи паник атака “Калинката” – Брад Пит, братята Лимон и Мандарина – Брайън Тайрии Хенри и Арън Тейлър-Джонсън, които показват невероятна химия помежду си на екран и като актьори, и като персонажи, “Принцът” – Джоуи Кинг, невинното момиченце с розови дрехи и пъклен план, “Стършела” и нейното тихо всяване на хаос. Още с появяването на “Вълка”, изигран от пуерториканския рапър Bad Bunny, виждаме един от любимите ми пособи в киното – Тарантиновите ретроспекции – проследяваме целия живот на персонажа, травмите и победите му, и стигаме до настоящето и причината, поради която е тук и сега. Всички персонажи са преувеличени, почти анимационни версии на себе си, което всъщност ги прави и толкова симпатични и достъпни до зрителя. Дори “Бялата смърт”, изиграна от Майкъл Шанън, е превърната в комично-мистична фигура, която сякаш обединява всеки персонаж, колкото и страшно да е споменаването на името му.

Доста интересна е историята на режисьора на филма Дейвид Лийч. Всъщност той е бил дубльор на каскадите на Брад Пит във Fight Club (Боен Клуб), както и на Жан Клод Ван Дам. Решава, че иска да режисира и преследва амбицията си като вече има зад себе си проекти като Дедпуул 2 и Atomic Blonde. Лийч споделя, че едно от най-трудните неща за филма е било създаването на динамика и интерес у зрителя, при положение, че цялото действие е ограничено във вагоните на влака. Така са дошли идеите за “Момомон” вагона – вдъхновен от японско детско филмче, или “Тихият вагон”, в който е препоръчително да се пази тишина. Екшън сцената между Брад Пит и Брайън Т. Хенри точно в този вагон е една от най-смешните и запомнящите се в целия филм. Хенри разказва и за начина на заснемане на филма – заради малкото пространство във вагона-декор, актьорите са изпълнявали към 95% от каскадите си, защото не е имало място за дубльор. Любопитно е и, че първото нещо, което са заснели е маршрутът между Токио и Киото от влака. По време на снимките вътре са имали огромни екрани поставени пред прозорците на декора, прожектирайки тези кадри. Брад Пит споделя, че гледката през прозорците е била толкова реалистична, че на някои хора от екипа им е ставало лошо, сякаш са се возили наистина.

Обратите в сюжетната линия, екшън сцените в стила на Джеки Чан, Тарантиновия хумор в един японски влак между Токио и Киото, правят Bullet Train задължителен филм за това лято. Брад Пит споделя в интервю, че проектът е започнал да се реализира през септември 2020 – период, който той определя като много депресивен за цялото човечество, затова и се радва, че Bullet Train има за цел да провокира много смях и чувство за лекота у зрителите си. И според мен напълно успява!

Можете да гледате филма по кината! 🙂