Рики Джервейс е роден в Рийдинг, градче на около 60км от Лондон, като най-малкия от четири деца. Комикът често споменава по-големия си брат Боб и майка си като хората, които са формирали закачливото му чувство за хумор, защото в семейството им не е имало тема, за която да не се шегуват помежду си. Рики завършва философия в Юнивърсити Колидж Лондон (UCL) с идеята, че иска да стане рок звезда. Кариера, от която с насмешка казва, че се радва, че се е отказал. Започва работа в радио, където се запознава със Стивън Мърчант, с когото в последствие създават мокюментари сериалът “Офисът” (The Office). Парадоксалния главен персонаж Дейвид Брент изстрелва Рики към успеха като през 2004 той печели Златен глобус в категориите “Най-добър ТВ сериал” и “Най-добър актьор в ТВ сериал”. В следващите години по света се появяват повече от десет римейкове на “Офисът”, като Джервейс и Мърчант продуцират и най-успешния сред сред тях – американската версия с участието на Стийв Карел като Майкъл Скот – еквивалента на Дейвид Брент.
Мокюментари или докукомедия стилът датира като похват още от 60те години и представлява филм или сериал изглеждащ като игрален, но представен документално. Комедийното в “Офисът” идва точно от този метод – Дейвид Брент е арогантен, нелеп и самовлюбен, но знае, че има камера, която го снима непрекъснато, пред която се опитва да впечатли публиката, да стане популярен и харесван. Стилът дава огромна свобода на Джервейс, защото въпреки липсата на актьорско образование, той създава и играе множество персонажи, представяйки ги като крайно реалистични, пълни с недостатъци. Което всъщност ни кара да ги харесваме.

Комикът пише, продуцира, режисира и участва в повечето си проекти, сред които и няколко филмови – “Раждането на лъжата” (The Invention of Lying); “Специални кореспонденти” (Special Correspondents); “Дейвид Брент: Живот на път” (David Brent: Life on the road) и други.

През 2012 Рики създава “Дерек” – отново мокюментари за “най-обикновените, забравени от обществото аутсайдери”. Персонажът Дерек е наивен, инфантилен, но изключително мил и добър човек, който работи в дом за възрастни хора, обича животни и ютуб, и е изцяло социално отхвърлен от съвременния свят. Джервейс се вдъхновява от обикновения човек и неговата история (или липсата на такава). Той казва: “Повечето хора не изглеждат като Джони Деп, нормалния англичанин е като мен – дебел и грозен.”
Идеята за “След живота” (After Life) , Рики създава, когато решава да се противопостави на така нашумялата “cancel” култура – а именно способността на обществото да заклейми известна личност, заради шеги или изказвания, които са правили в миналото или настоящето. Джервейс е твърд защитник на тезата, че няма тема, с която не бива да се шегуваш, а хората в днешно време приемат всичко прекалено лично и са вечно обидени. Комикът е изградил персонаж, който има правото да казва и прави каквото си поиска, а мотивацията за това идва от факта, че не вижда смисъл в живота. И ето така се ражда Тони – журналист в малко градче, който губи любовта на живота си, намразва света и хората, не вижда смисъл в ежедневието си и смята, че е способен да казва каквото пожелае на когото пожелае. Рики изиграва ролята брилянтно – дали, защото образът съдържа много от неговите характеристики, или защото е споделял, че не би могъл да си представи живота без своя партньор и сродна душа – авторката Джейн Фалън, с която са заедно вече 40 години. Сериалът е драматичен, но забавен, показва ни най-обикновените хора с най-обикновените професии и техните ежедневни безсмислени премеждия и въпреки зрителя изпитва огромна емпатия към тях и не може да откъсне очи от екрана докато не изгледа всички епизоди.

Джервейс определено е човек с безкраен диапазон от таланти, защото освен гореспоменатите продукции, има много успешни стенд-ъп шоута. Към това добавяме и петте пъти, в които е бил водещ на Златните глобуси, след които оставя повечето звезди опустошени и разярени от шегите му, а публиката – раздвоена между такива, които смятат, че е политически некоректен, и други, които му се възхищават, че казва истината. Но въпреки, че изглежда така сякаш Рики излиза на сцената с бира в ръка и пуска, каквото му идва на ум без филтър, всяка една от шегите му е измисляна и премисляна дълго време, преценявайки начина и контекста, в който ги казва. Харесвам го толкова, защото смята, че нищо не бива да бъде приемано твърде на сериозно, животът е кратък и трябва да намираме за какво да се смеем и да правим неща, които обичаме. Но най-вече Рики произнася истината и осмива холивудското лицемерие. Във въвеждащия си монолог на последните Златни глобуси той завърши така: “Ако спечелите награда тази вечер, не я използвайте като платформа за политическа реч. Не сте в състояние да изнасяте лекции на обществото за нищо. Не знаете нищо за реалния свят. Повечето от вас са прекарали по-малко време в училище и от Грета Тунберг. Така че, ако спечелите, елате, приемете малката си награда, благодарете на вашия агент и на вашия Бог и си седнете, ок?”

Въпреки успехите си и натрупаните пари, Джервейс често се шегува със себе си, разхождайки се из красивите улици на най-скъпия квартал за живеене в Лондон – Хампстед, че на фона на наследниците на велики поети и художници в този район, той е като първеню, прост комик от работническо семейство, забогатял на 40.
Всички от споменатите филми и сериали на Рики можете да гледате в Нетфликс. Препоръчвам ви ги, за да се посмеете и да се убедите, че нищо не бива да приемаме прекалено на сериозно! Приятно гледане.