Трогателната история, роботите и изолираният самотен живот след екологична катастрофа несъмнено ми напомнят за една от най-добрите анимации на Пиксар Уол-И. Разликата тук обаче е, че режисьорът на Финч – Мигел Сапочник е взел решението роботът Джеф да не е компютърна анимация, а да бъде изигран от актьорът Кейлъб Ландри Джоунс.
С напредването на технологичното развитие последните десетилетия, често излиза наяве въпросът дали някои от професиите, които досега са изпълнявани от хора, няма да бъдат изцяло заместени от роботи или технологии. От една страна това е част от естественото развитие на света. Например, навремето, когато стационарният телефон е бил създаден, е имало професия телефонист – това са служители, които са работили в телефонни централи и са свързвали абонатите с хората, на които желаят да се обадят. В днешни времена тази дейност е изцяло технологизирана, но значи ли това, че всички съвременни професии са застрашени. Подобни въпроси се задават и в кино средите. Дали след някое друго десетилетие няма да е по-евтино робот с изкуствен интелект да изиграе някоя роля, отколкото актьор? Във филмовия свят, благодарение на зеления екран няма локация, която е недостижима, както и няма магия, която да не може да бъде изпълнена с помощта на специални ефекти. С решенията, които са взети във Финч обаче, създателите на филма заявяват точно обратното.
Том Ханкс споделя в интервю, че въпреки много добре развитите филмови технологии в днешно време, Финч всъщност не е заснет на зелен екран – “Имахме привилегията наистина да снимаме навън и в реални локации.” Добавя и, че въпреки перфектната работа на учените, които са създали роботът Джеф за филма, без актьорските умения на Кейлъб Джоунс, който му придава живот, емоционалността на персонажа е щяла да бъде невъзможна.
Филмът Финч е за човека като социално същество. Историята му ни доказва, че не сме създадени, за да живеем сами. Финч разказва на Джеф истории за това какво означава да си човек – да се страхуваш, срамуваш, да се гордееш, да си щастлив, да усещаш слънчевите лъчи по кожата си. И постепенно – през комични, а и понякога страшни ситуации, двамата формират приятелска връзка и израстват, помагайки си взаимно.
Въпреки, че постапокалиптичния свят, в който се развива историята на филма, не е научнo фантастична и за съжаление е плашещо реална за бъдещите поколения, които ще обитават планетата ни, Финч е изключително позитивен филм, изпълнен с надежда и любов към живота. Горещо ви препоръчвам да го гледате; можете да го направите в Apple TV.
КиноСпирка 