"За душата" – анимацията – лек за душата ни

Винаги съм се замисляла защо анимациите на Пиксар са основно насочени към детската аудитория, след като са толкова наситени на дълбочина и съдържание, че за мен са се превърнали в едни от най-стойностните и истински филми на нашето поколение. Истината е, че може би децата са много по-наясно с някои теми, отколкото ние и просто ни трябва напомняне, чрез тях, за истински хубавите и смислени неща от живота. 

 


“За душата” (Soul) ни кара да си зададем много важни въпроси – “Защо съм на този свят?” и “Каква е моята “искра” – моята мисия?” Филмът ни разказва за Джо Гарднър – джаз музикант, който обаче е неудовлетворен от живота, работи като учител по музика и чака своя голям пробив в индустрията. Точно когато получава своя шанс да свири в един от най-великите джаз клубове, миг невнимание го кара да се озове върху пътеката за Отвъдното. А пък след като успява да избяга от там, се сблъсква с Великото Преди – място, където душите тренират и се подготвят да слязат на Земята и да започнат живота си там. Запознава се с 22 – душа, която така и не успява да намери своята “искра”, и не може да започне живота си на планетата. Приятелството им преминава през много трудности и комични ситуации, с помощта на които Джо преоткрива красотата на света, а 22 си възвръща желанието да открие своят смисъл. 

Както вече знаете, аниматорите от Пиксар много обичат да слагат скрити референции във филмите си, и в този успях да разгадая някои – във Великото Преди виждаме космическия кораб от Уол-И, камиончето на Пица Планет, както и табелката с любимата класна стая А113. 

 

“За душата” е филм за удоволствието от това да живееш. От красиво анимираните моменти и децата, и възрастните могат да си напомнят, че дори и да не сме открили своята “искра”, тя не определя целия ни живот, а пък ако сме – тя е едно допълнение към всички останали качества, които ни правят хора. По време на приключението си с 22, Джо Гарнър разбира, че неговата “искра” е била само и единствено музиката. Без нея е считал живота за безсмислен, което му е попречило да види насладата от него – от това да ядеш вкусна пица, да наблюдаваш красивите есенни листа, може би дори го е спирало да направи желаната промяна в ежедневието си. 

Силно препоръчвам “За душата”. Живеем в забързани, тревожни и напрегнати времена. Често губим почва под краката си и жадуваме за спокойствие, за повече приятни и смислени мигове, а този филм съдържа всичко необходимо за това. Браво на режисьорите Пийт Доктер и Кемп Пауърс. 

4 thoughts on “"За душата" – анимацията – лек за душата ни”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s