"И това е Париж" – френската столица през обектива на Лех Ковалски

Постер на филма

“И това е Париж” е последния филм на режисьора Лех Ковалски. Запечатва преживяванията на Кен Метоксен и хората, с които той се запознава из крайните квартали на Париж. 

Посетих Дома на киното без никакви очаквания за този филм. Знаех, че показва другата, не толкова бляскава страна на френската столица, но не бях подготвена за това, което видях. Във фабулата на филма се преплитат няколко човешки истории – тази на американския индианец Кен и тези на афганистански бежанци, едва оцеляващи в града. Чрез операторската работа на Лех Ковалски камерата в ръцете му сякаш рисува – дълги кадри проследяват героя, който върви из квартала, покрай железопътната линия или се вози в трамвай и набалюдава през прозореца. Дори начинът, по който са заснети диалозите във филма допълва мрачната картина. 

Снимка от сайта на София Филм фест

Главният актьор в “И това е Париж” дори не е актьор. Неговата “роля” е да ни развежда из най-забравените и скрити места на града, където хората живеят между изоставени релси, в едва построени фургони и зад ламаринени огради, които ги предпазват от студения вятър. А кадрите, които виждаме и разговорите, които води, повдигат актуални въпроси от културното минало на Кен като индианец и от настоящето на афганистанските бежанци. Чакайки за храна пред социалната кухня те споделят, че животът, който водят не е живот, а оцеляване. 

Във фокуса на филмовия разказ е и Аман – бивш професионален боксьор, който е избягал от Кабул, заради талибаните. Аман и Кен създават интересно приятелство, през по-голямата част от което, афганистанецът се опитва да показва боксови хватки на индианеца. Говорят за положението в държавите си, за животът си сега и се разхождат из неприветливия, мразовит Париж.

Лех Ковалски

По време на срещата си с публиката след прожекцията в Дома на киното, Лех Ковалски с чувство за хумор сподели, че цял живот е искал да заснеме секс сцена и го е постигнал чрез кадрите с боксови хватки между Аман и Кен. Припомни си и младините, които е изживял в Ню Йорк през 70-те и 80-те години, експериментирането, поуките от този период за човешките взаимоотношения и как те са изобразени в “И това е Париж”. Режисьорът добави още, че в момента живее в близост до въпросния квартал с бездомни бежанци. Решил е да заснеме филма, за да покаже съпричастност, но и гняв към държавата, в която е отраснал и работил до неотдавна – САЩ, заради последствията от предизвиканата геополитическа ситуация. 

Филмът завършва интересно – цветно, позитивно и неочаквано, но ще оставя вас зрителите да изпитате въздействието от този край. Предупреждавам обаче, че ако искате да гледате нещо, което да ви избави от реалността, този филм май не е за вас. 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s