Лука – анимацията, която всички имаме нужда да изгледаме

Лука! Италия! Морето! Небето! Звездите! Веспите! Лука е последната анимация на Пиксар и Дисни, режисирана от Енрико Касарока и е наистина точно това, което всички имаме нужда да изгледаме сега. Или поне преди края на лятото, което бързо-бавно настъпва. Но за момента нека се потопим в Средиземно море, за да заглушим тези мисли и да видим защо Лука впечатлява толкова. 

Пиксар и Дисни ни завладяват със сърдечна история за момче-морско чудовище Лука и мечтата му да стане част от човешкия свят, придружена с огромна доза страх, нови приятелства, състезания, ядене на много паста и буквалното и преносно излизане от зоната му на комфорт. Филмът разказва за силата на любопитството, за семейната и приятелската любов, дори за предателството и прошката. Но най-вече ни впечатлява с опитите на едни деца да намерят своето място под слънцето и да бъдат приети такива каквито са – различни, развълнувани, обсебени от собствените си цели и мечти и как с упоритост и дружба ги постигат.

Проследявайки трогателния път, който Лука трябва да измине като морско чудовище в света на човешките създания и широкия свят, непрекъснато се сблъскваме със скрити референции към други филми на Пиксар, които закачливо са поставени в почти всеки техен филм. В началото на анимацията Лука намира будилник, който прави директна референция с Малката русалка, а по-късно, при първата среща с най-добрият му приятел Алберто, който е облечен в старинен подводен костюм, виждаме скафандъра, който небрежно лежи в аквариума от зъболекарския кабинет в Търсенето на Немо.

Прескачайки към финала на филма, ставаме свидетели на сцената на раздяла между Лука и Алберто на гарата. Алберто му подава билет, на който е изписано А113. Това е номерът на легендарната класна стая в Калифорнийският институт по изкуствата, в който много от аниматорите на Пиксар учат и творят. Малко по-късно пък виждаме и номера на локомотива, с който Лука потегля към Генуа – 94608 – това е пощенския код на града Емеривил, в който се намират студията на Пиксар.

Най-накрая, но не последно място трябва да отчетем и най-значимите символи, които се срещат във всеки един филм на Пиксар – камиончето на Пица Планет и топката на Пиксар (Luxo ball). И двете могат да бъдат забелязани от тези с орлов поглед. Докато антагониста на филма Ерколе преследва Лука и Алберто по време на купата на Порто Росо, за части от секундата виждаме камиончето паркирано в десния ъгъл на кадъра, а пък в началото на състезанието чрез въздушен кадър ни разкриват и топката на Пиксар търкаляща се на нечии покрив.

Потопявайки се в италианската естетика на красивия крайморски град Порторосо, е важно да отбележим, че градчето е фикционално, даже е смесица от истински приказни градове по Средиземноморието. Нашите бъдещи дестинации са Портофино и Монтеросо – градчета в близост и около Чинкуе Тере (в превод ‘пет града’ в област Лигурия в Италия). Но има нещо още по-отличително от италианската естетика – италианските филми. Лука не пропуска да ни предизвика да открием множеството скрити моменти, плакати и постери, които са директна референция към италианското кино. Един от тези комични моменти е, когато Алберто и Лука са на острова и подкарват едва-сглобената им мечтана “веспа”. Алберто се оглежда в огледалото за странично виждане, където има залепена снимка на Марчело Мастроиани – известен италиански актьор, който участва в множество от филмите на Фелини. Малко по-късно, докато Джулия и Лука бягат по нощните покриви на Порто Росо, за да стигнат до телескопа на съсед на момичето, в кадър влиза заспала баба пред телевизора, която гледа Голяма сделка на улица Мадона (Big Deal on Мadonna Street) – италиански филм, класика, от 1958 режисиран от Марио Моничели с участието на Марчело Мастроиани и Клаудия Кардинале. Да не забравяме и директната референция към Пинокио, с чиито герои Лука и Джулия се срещат докато летят със самолета на Леонардо да Винчи из книгите на момичето. Из Порторосо се забелязват и постери на La Strada, Римска ваканция, както и постер на стар филм на Дисни за морско чудовище ‘20 000 левги под водата’. Финалната сцена с изпращането на гарата на Лука, е вдъхновена от филм на Фелини – Il Viteloni.

Лука е филм за смелостта на това да бъдеш себе си. Режисьорът Енрико Касарока често разказва в интервюта, че е бил привлечен от темата за различните, за ‘другите’. Точно заради това във филма са представени три основни персонажа, всеки с различна история – Лука – живеещ в зоната си на комфорт под водата, Алберто, който от малък се оправя сам, и Джулия, която дори не е морско чудовище, но се чувства отритната и неразбрана в собствения си град. Всеки един от тях е поставен в ситуация, в която израства, загърбвайки страховете си и заявявайки своята различност, за да стигне до личния си щастлив край, в който са открили своето място под слънцето.

Силно препоръчвам този филм. Можете да го гледате с приятели, с децата си или просто сами, докато си мечтаете тайничко за Италия и морето…

One thought on “Лука – анимацията, която всички имаме нужда да изгледаме”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s